Харесваше му и началничката на Дий. От писмата и обажданията на сестра си, в които тя не пропускаше да спомене безброй подробности за Ив Далас, Зийк беше преценил, че това е загадъчна и същевременно очарователна жена. А когато я видя, я хареса още повече. Лейтенант Далас имаше силна аура. Черният оттенък, означаващ склонност към насилие, беше обезпокоил младежа, но иначе аурата на Ив Далас говореше, че тази жена е състрадателна и много вярна.
Хрумна му да й предложи да се отърве от черния оттенък чрез медитация, но се изплаши да не я обиди. Някои хора бяха особено докачливи на тази тема. Освен това този тъмен ореол може би беше необходим, за да упражнява професията си.
Приемаше подобни слабости, въпреки че не ги разбираше.
Радваше се, че след завършване на поръчаните шкафове щеше да се върне у дома спокоен, задето сестра му е намерила своето място в живота и беше заобиколена от хора, които я обичаха.
Спазвайки указанията, той позвъни на задната врата на разкошната къща на семейство Брансън. Отвори му висок прислужник със студени очи и изискани маниери. Госпожа Брансън (всъщност тя го беше помолила да я нарича Клариса) му беше обяснила, че всички прислужници в къщата са дроиди. Съпругът й ги смятал за по-скромни и по-ефикасни от човеците.
Дроидът със студените очи го заведе в работилницата, попита го дали желае нещо и си отиде. Когато остана сам, Зийк се усмихна като щастливо дете.
Работилницата беше пълна с най-различни инструменти и беше толкова подредена, че почти му напомняше на ателието в родния му дом. Видя още компютър, видеотелефон, огромен телевизор, видеокасетофон, кабинка за промяна на настроението и дроид, който в момента беше изключен.
Зийк докосна дъбовия материал, работата с който беше цяло удоволствие, сетне извади проектите си, които бяха на хартия вместо на диск. Предпочиташе да създава скиците си с молив, както бяха правили баща му и дядо му.
Беше някак… по-лично, сякаш майсторът оставяше в рисунката частица от себе си. Разгърна чертежите на тезгяха, извади от чантата си бутилката с вода и отпи няколко глътки, докато обмисляше всички етапи на работата.
Отправи безмълвна молитва към онази сила, която го беше надарила със способността да твори, сетне се залови да взема мерки.
Когато чу гласа на Клариса, моливът потрепна в ръката му. Изчерви се като рак и се обърна. Смути се още повече, щом забеляза, че е сам в работилницата и си каза, че започва да халюцинира, тъй като непрекъснато мисли за тази жена. А нямаше право да мисли за нея, защото тя беше съпруга на другиго. Трябваше да забрави неземната й красота и огромните й тъжни очи, които сякаш го зовяха.
Да, трябваше да я забрави точно заради безмълвния й зов.
Толкова беше притеснен, че едва след минута разбра откъде се разнасят тихите гласове. Погледът му попадна на старите отдушници и той си каза, че трябва да бъдат запушени. Можеше да го направи, докато беше тук.
Не различаваше всички думи, пък и не желаеше. За нищо на света не би подслушвал нечий разговор. Все пак разпозна мелодичния глас на Клариса и сърцето му затуптя по-силно.
Каза си, че трябва да се засрами от себе си и отново се залови за работата си, като си повтаряше, че няма нищо лошо да се възхищава от изисканите маниери и красотата на една жена. Когато чу мъжки глас, кимна. Тя разговаряше със съпруга си. Непрекъснато трябваше да си повтаря, че Клариса е омъжена. И че живееше в свят, съвършено различен от неговия.
Той с лекота вдигна тежка греда и я понесе към тезгяха, за да направи първия разрез. В този момент гласовете станаха гневни, събеседниците повишиха тон и Зийк вече чуваше думите им.
— Тъпачка! Махай се от очите ми!
— Доналд, моля те, изслушай ме.
— Омръзна ми твоето хленчене!
— Искам само да…
Зийк дочу тъп удар, после нещо изтрещя и отново се разнесе умоляващият глас на Клариса:
— Недей! Недей!
— Да ти е за урок, нещастните. Кой командва тук?
Дочу се пронизителен звук, някъде се тресна врата, после до слуха на Зийк достигна сърцераздирателното ридание на Клариса.
Каза си, че няма право да подслушва разговора на съпрузите, нито да отиде в стаята на любимата жена и да я утеши.
Ала не можеше да разбере как е възможно да се отнасяш толкова грубо с брачната си партньорка. Мъжът трябваше да се грижи за съпругата си, да я обсипва с ласки.
Разтрепери се, като си представи как взима Клариса в прегръдките си. После си постави предпазните наушници и си каза, че не бива да безпокои любимата си жена.
— Задължена съм ти, задето промени графика си, за да дойдеш тук. — Ив грабна якето си от разкривения стол и си помисли, че разхвърляното й и малко работно помещение коренно се различава от елегантния кабинет на психиатърката.