— Какви?
— За сградите в Ню Йорк, които са твоя собственост.
— Всичките ли те интересуват?
— Обясних ти, че съм много заета. Нямам на разположение цяло десетилетие, за да съставя пълен списък на онова, което ти принадлежи. Интересуват ме само най-луксозните… и старинни сгради.
— Защо?
Ама че въпрос! Как да му отговори?
— Правя рутинна проверка.
— Скъпа Ив… — намръщи се Рурк, а тя забарабани с пръсти по бюрото си.
— Какво?
— Защо ме лъжеш?
— Не те лъжа. Искам сведения за нещо, което трябва да знам като твоя съпруга, а ти ме наричаш лъжкиня.
— Сега съм сигурен, че не казваш истината. Изобщо не те е грижа за недвижимото ми имущество и ненавиждаш да те наричам моя съпруга.
— Престани да ме обвиняваш, не мога да търпя тона ти. Всъщност въпросът не е толкова спешен. — Тя сви рамене.
— Коя от моите сградите смяташ за набелязана от атентаторите?
— Ако знаех, щях ли да те питам! — избухна Ив. — Изпрати ми проклетите сведения и ме остави да си върша работата!
— Ще ги имаш. — Гласът му беше студен като погледа му. — Уведоми ме, ако разбереш нещо. Ще бъда в кантората си.
— Слушай, недей да…
— Гледай си работата, лейтенант, и ми позволи да върша моята. — Прекъсна връзката, преди Ив да го е обсипала с ругатни.
Тя гневно ритна бюрото си и възкликна:
— Самодоволен, инатлив пуяк!
После, без колебание, наруши устава и се обади на Ан Малой.
— Искам момчетата ти да претърсят сграда в центъра на града. Ще ти съобщя адреса.
— Там ли ще бъде извършен атентатът?
— Не — процеди през зъби Ив, после добави: — Извини ме, но това е лична услуга. Майра предполага, че ще бъде взривено някое от зданията, които са собственост на Рурк. Съпругът ми заяви, че отива в кантората си и…
— Дай ми адреса — прекъсна я Ан.
Ив затвори очи и се опита да се успокои.
— Благодаря. Задължена съм ти.
— Не говори глупости. И аз имам съпруг. На твое място щях да постъпя по същия начин.
— Все пак съм ти безкрайно благодарна. Току-що получих данните — добави, когато мониторът проблесна. — Ще започнем с тази сграда и дано докато се съберем, успея да стесня броя на предполагаемите обекти.
— Стискам ти палци — Ан прекъсна връзката.
Ив се свърза с Пийбоди и й нареди да дойде в канцеларията, после нервно разроши косата си, докато се взираше в монитора.
Пийбоди почука, влезе и веднага започна:
— Получих от лабораторията информация за дисковете, изпратени от „Касандра“. Стандартни са, по тях не са открити отпечатъци. Няма начин да ги проследим.
— Седни до мен — нареди й Ив. — Имам списък на възможни обекти за терористичното нападение. Ще проверим какъв е процентът на вероятност — дано останат само няколко от целия списък.
— На какъв принцип го съставихте?
— Майра смята, че трябва да търсим клуб или театър — напълно я подкрепям. Мисли, че съществува голяма вероятност отново да взривят сграда на Рурк.
— Логично е — обяви Пийбоди, след като се позамисли. Седна до началничката си и зяпна от удивление, като видя адресите, които се изреждаха на монитора. — Майчице! Нима всичко това му принадлежи?
— Не ме настъпвай по мазола — промърмори Ив. — Компютър, анализирай наличната информация, изолирай сградите, които се считат за забележителности и символи на Ню Йорк, и състави отделен списък. О, прибави и зданията, които са построени на местата, където са се случили важни исторически събития.
РАБОТЯ…
— Идеята ви е отлична — заяви Пийбоди. — Със Зийк посетихме много от тези забележителности. Навярно щяха да ни направят още по-голямо впечатление, ако знаехме, че ви принадлежат.
— Принадлежат на Рурк!
СВЪРШИХ.
Компютърът беше работил толкова ефикасно, че Ив подозрително го изгледа.
— Пийбоди, знаеш ли защо днес тази машина не ми създава обичайните проблеми?
— Чукайте на дърво, лейтенант. — По-младата жена свъси вежди, докато преглеждаше новия списък. — Броят на сградите почти не е намалял.
— Така му се пада на Рурк, задето харесва старинните неща; направо е обсебен от тях… А сега да се съсредоточим върху клубовете и театрите. Компютър, в колко от тези сгради има дневни представления?
РАБОТЯ…
От компютъра се разнесе зловещ звук, напомнящ на кашлица на туберкулозен.
— Този път сигурно искат да загинат не само неколцина туристи и екскурзоводи. Ето защо препълнената театрална зала ще бъде идеалният обект.
— Ако предположенията ви са правилни, още имаме възможност да предотвратим кръвопролитието.
— Ами ако сме сгрешили и взривят някой бар в центъра на града? О, добре, така е много по-добре — обяви Ив, когато на монитора се появи исканата информация. — Компютър, запиши на диск настоящия списък и направи разпечатка. — Тя погледна часовника си и се изправи. — Време е за съвещанието. — Грабна разпечатката и смаяно се втренчи в нея. — Това пък какво е?