— Но когато се мъчиш да я потиснеш, си раздирана от вътрешни противоречия.
— Може би. Да… понякога.
— Скъпа моя. — Той нежно я целуна. — Винаги си страдала заради жертвите на насилие.
— Имаш право. За мен те не са безжизнени трупове, а хора, които са имали мечти и копнежи. Иначе работата ми се обезсмисля.
— Именно заради това те обичам. — Рурк леко се отдръпна и я помилва по страната. — И все пак се тревожа. Питам се възможно ли е да се раздаваш и да устоиш на невероятното напрежение. Докога ли ще издържиш?
— Докато е необходимо. Има и още нещо… — Тя дълбоко си пое дъх, опитвайки да се поуспокои. — Не зная дали беше сън, или в съзнанието ми е изплувал отдавна забравен спомен.
— Разкажи ми всичко.
Ив знаеше, че той е единственият, с когото можеше да сподели най-съкровените си тайни. Разказа му как беше намерила момиченцето, как бе видяла неясни силуети сред гъстия дим. Разказа какво беше чула и видяла.
— Мислиш, че жената е била твоята майка, така ли?
— Не знам. А сега трябва да се залавям за работа. — Когато Рурк я пусна, тя машинално потърка раменете си. — Може би съм се пренесла в миналото… Всъщност няма значение. Непрекъснато мисля за Моника. Питам се каква ли майка е била, та да повери децата си на човек като Джеймс Роуън. Навярно тези мисли са ме подсетили за собствената ми майка.
— Не осъждай прибързано Моника. Не знаем какво се е случило в действителност.
— Факт е, че децата са били оставени в ръцете на баща си, както аз бях изоставена в ръцете на изверга, наричащ се мой баща. Нямам никакви спомени за майка ми, дори не съм виждала някоя нейна вещ.
— Но нали успя да възкресиш в паметта си други събития от миналото. — Рурк се приближи до нея и започна да масажира раменете й. — Може би това е бил поредният спомен. Съветвам те да поговориш с Майра.
— Още не съм готова. — Тя рязко се отдръпна. — Навярно сама ще разбера кога е настъпил подходящият момент.
— Виждам колко страдаш — промълви Рурк. Той също страдаше, когато я гледаше как се терзае.
— Миналото не определя битието ми — поправи го тя. — Само че понякога ми пречи, фактът, че съм си спомнила коя е майка ми, няма да ми донесе спокойствие. За мен тя е мъртва като баща ми.
Ив се обърна към компютъра, а Рурк си помисли, че призраците от миналото никога няма да й дадат покой.
— Трябва да поспиш.
— Мога да издържа още час.
— Добре. — Той се приближи до нея и я грабна на ръце, при което Ив само смаяно извика. — Един час ще ми бъде достатъчен. Преди малко действах прибързано и то по твое настояване.
— Няма да правим секс!
— Аз ще те любя. Не искам нищо повече. — Рурк я сложи на леглото и се изтегна редом с нея.
За кой ли път тя изпита удивление от начина, по който телата им се привличаха като намагнитизирани. Ала този път трябваше да прояви повече твърдост.
— Май не си чул какво ти казах.
— Чух, че не отказа на предложението ми. — Той я целуна по страната. — Заяви, че няма да правиш секс, което е съвсем различно. Ако ми беше отказала… — Започна да разкопчава ризата й и добави — … щях да се съобразя с желанията ти.
— Тогава ме чуй…
Преди да довърши, той започна да я целува, а ръцете му се плъзнаха по тялото й й причиняваха неописуемо удоволствие. От гърдите й се изтръгна сподавен стон, после тя задъхано прошепна:
— Добре, оставям се във властта ти. Люби ме до полуда.
— Благодаря за разрешението, скъпа. — Той обсипа шията й с жарки целувки.
Люби я в продължение на цял час, доставяйки удоволствие на себе си и на нея. Знаеше, че щом тялото й се отпусне под неговото, Ив мигновено ще потъне в сън.
И че поне през тази нощ няма да я измъчват кошмари.
Когато Ив се събуди, в кабинета цареше мрак, проблясваха само лампичките на командния пулт, както и мониторите. Усещайки, че главата й още е замаяна, тя седна и премигна, после забеляза, че Рурк продължаваше да работи.
— Колко е часът? — попита и едва като стана от леглото, осъзна, че е гола.
— Още няма шест. Установих известни сходства, лейтенант. Записал съм всичко на диск, направил съм и разпечатка.
— Навярно изобщо не си мигнал. — Ив се огледа за дрехите си и видя халата, който беше сгънат върху леглото. Съпругът й винаги предугаждаше желанията й.
— Грешиш, скъпа. Станах преди малко. Предполагам, че отиваш направо в управлението.
— Да. Съвещанието започва в осем.
— Разпечатал съм ти и сведенията за Хенсън, които за съжаление са доста оскъдни.
— Благодаря.
— Днес имам важни… срещи, но винаги можеш да ми се обадиш, ако ти потрябвам. — Рурк се изправи. В полумрака изглеждаше някак заплашителен, брадата му беше набола, черният му халат бе небрежно разгърнат. — В списъка забелязах имената на хора, които познавам.