— Да, Дездемона. Точно това искам да кажа. Който и да е бил, той е знаел, че няма друг начин да я получи, освен да открадне целия хард диск. Държа този компютър напълно изолиран. Никакъв модем никога не е използван с него. Не е свързан с никаква компютърна мрежа. А това означава, че никой не може да проникне в него чрез друг компютър.
— Но защо някой би искал да открадне твоята специална програма? Нали ми каза, че е закодирана.
— Стига да има достатъчно време, един добър хакер2 може да разчете всеки код. Дори и един от моите.
Тя се намръщи.
— Но какво би могъл да направи с „АРКЕЙН“, след като разбере какъв е кодът?
— Да я продаде.
— На кого?
— На всяка една от чуждестранните корпорации или правителства. Нарича се индустриален шпионаж, Дездемона. Не се прави, че не си чувала за него.
— Е, разбира се, че съм чувала, но не е било сред ежедневните ми грижи — отвърна тя. — Ако някой реши да открадне моята рецепта за палачинки, може да заповяда.
— Ти може и да не се тревожиш за този вид шпионаж, но аз се тревожа.
Дездемона трепна.
— Да, предполагам, че е така. Кариерата ти зависи от това, нали?
— Кражбата на техническа информация е хит в наши дни. Тя замени в голяма степен старомодния политически шпионаж. Участват доста от старите играчи.
— Какво искаш да кажеш?
— Много от професионалите, които някога са крали и продавали тайните на националната сигурност, сега са претърпели професионална трансформация — каза безстрастно Старк. — Работят в две нови области — въоръженията и международния пазар на засекретени технически достижения. Знаеш ли какво означава това?
— Ох, не съвсем.
— Това означава — каза Старк — че играта на индустриален шпионаж е много по-опасна от някога, защото играчите не са аматьори.
— Старк, ако искаше да ме изплашиш, вече успя. Моля те, кажи ми за какво е всичко това?
— Някой от твоите хора участва в играта.
— Не вярвам.
— По-добре е да повярваш. Крадецът те е използвал като прикритие, за да се добере до моя компютър.
— Това е лудост — прошепна Дездемона. — Единствените ти доказателства са няколко драскотини по компютърната кутия и една шепа клечки за зъби. Дори и да си прав, че някой се е опитал да ти открадне хард диска, защо трябва да подозираш хората от моя персонал?
— Защото някой от твоя персонал е имал и възможност, и мотив.
— Я спри за момент, моля те! Тази вечер тук имаше цяла тълпа специални гости. И се обзалагам, че повечето от тях знаят далеч повече за компютрите от моите служители.
— Трябва да е бил някой, който е познавал разположението на къщата — каза Старк. — Повечето от гостите ми тази вечер никога преди не са били тук. Те няма откъде да знаят мястото на кабинета ми, да не говорим за охранителните мерки.
— Чакай малко, ами какво ще кажеш за господин и госпожа Фергюсън? Знам, че бяха и на предишното парти. Както и семейство Блант.
— Фергюсън и Блант са хора от старата школа. Никой от тях не знае достатъчно за компютрите, за да му мине изобщо през ума да краде хард диск.
— Ами твоят приятел, Дейн Маккалъм?
— Какво той? Той е човек на маркетинга и финансите, а не на компютрите. Освен това, го видях долу, когато получих сигнала. Не би могъл да бъде тук горе, защото няма как да е на две места едновременно.
— Ами оня тип с късата брадичка? — Дездемона се хващаше за сламки и го знаеше.
— Джесик?
— Който и да е. Той също е идвал тук преди. Ти спомена нещо, че бил софтуерен гений.
— Видях го долу почти по същото време, когато видях Маккалъм. Има ли още някой заподозрян, когото да споменеш, преди да се вгледаме малко по-внимателно в твоя персонал?
Дездемона отчаяно се мъчеше да измисли нещо друго.
— Никой от моите хора не разбира нищо от компютри. Та те са театрали, за Бога. С изключение на Върнън Тейт.
А той е скулптор на ледени фигури и сервитьор. А не хакер.
— Пропускаш някого.
— Кого? — запита тя побесняла.
— Заварения си брат.
Дездемона притихна. Взря се в Старк с разширени очи.
— Не — прошепна тя. — Не и Тони.
— Защо не и Тони?
— Той не би направил подобно нещо — каза Дездемона. — Той не би го направил!
— Той знае това-онова за компютрите. Сама ми каза, че те е учил да работиш с твоя. Чух, че е инсталирал и софтуера на Кирстен.
— Да, но това не го прави хакер и крадец.
— Така ли? — очите на Старк проблеснаха в сянката над халогенната лампа. — Той има и история, нали Дездемона?
За миг Дездемона спря да диша.
— За какво говориш?
— Говоря за факта, че веднъж вече е бил под подозрение за злоупотреба.