— Какво, приет ли е? — погледна с мътен поглед Хюйи през залата към Собек.
Загледах се в другаря си. Той отблъсна Майа и започна да рови в кожена торба, скрита под масата. После се изправи несигурно и вдигна една статуетка от чист алабастър върху поставка от злато и сребро.
— Статуята на Ищар31 — изкрещя той.
Хоремхеб и Рамзес изръкопляскаха.
— Спечелих облога — наду се горделиво Собек.
Затворих очи. Собек се бе върнал от Котела, жаден за уханна плът и петимен да поднови познанството си с Нейтас — една от второстепенните наложници в царския харем, но все още едно от Царските украшения, забранено дори да бъде докосвано от друг мъж. Една вечер малко след завръщането ни Собек се похвали, че е споделил ложето на Нейтас, и ни разказа смайващи пикантерии за сексуалните предпочитания на Великолепния: как понякога искал да го бият и да го бичуват или да го задоволяват с уста. Слушахме жадно сензационните приказки за харема и за интимните наслади на Великолепния. И тогава Рамзес заложи капана си. Той обвини Собек в лъжа и му се подигра, настоявайки за доказателства. Вече бях научил, че Собек се среща с Нейтас в маслиновата горичка, където Уени обичаше да си сръбва пиво, но все пак не се обадих, когато Собек продължи да се хвали със своята мъжественост и да настоява, че казва истината. Но Рамзес така и не прие доводите му, обвини го повторно в лъжа и предизвикателно поиска от него да докаже истинността на завоеванието си. Собек прие, като обеща, че ще бъде притежател на една от скъпоценните статуетки на Ищар, които стояха в ниши от двете страни на входа към Царския харем. Защото само някоя от Царските украшения — наложница на Великолепния — имаше правото да държи в ръцете си тези статуетки.
— Е, Рамзес, какво ще кажеш? — извика сега Собек. — Статуята е моя и всеки от вас ще трябва да ми даде по един кон според облога. Обещах, че ще я покажа тази вечер. Ето я!
Всички закимахме в знак на съгласие, въпреки че Хюйи, Мерире и Пентжу, макар и пияни, бяха осъзнали колко опасен бе станал разговорът.
— Не повярвахме, че ще успееш — изсъска като котка Рамзес. — Мислехме, че само се шегуваш…
Майа, който не бе свалил ръката си от коляното на Собек, вдигна поглед към него.
— Майа, да не би да ревнуваш? — викна Хоремхеб.
Майа мигом скочи и избяга с плач навън, последван от подигравателно мяукане и кикот. Собек го последва със статуетката, а ние залегнахме отново над пиенето.
Спах до късно на следващия ден; събудих се след пладне. Общото помещение бе съвсем безлюдно. Другите или бяха станали по-рано от мен, или се бяха върнали по домовете си в града. Избръснах се, изкъпах се и седнах на пейката на Уени във вътрешния двор. Цялата резиденция бе празна. Гърлото ми бе пресъхнало; отидох и си налях гърне с изворна вода от кладенеца. Седнах на сянка, отпивайки от водата с надежда, че болката в главата ми ще се смили и ще си отиде. Събитията от снощния банкет идваха и си тръгваха едно след друго, но онова, което истински се опитвах да върна, беше красивото лице. Озовах се в Долината на духовете: около мен загъмжаха спомени. Уени, хванал с две ръце съда с любимото си пиво; ето ги и жреците със своите пръчки, които гледат как пишем; после почти еднаквите като близнаци Хоремхеб и Рамзес, опрели главите си една о друга. Досега предпочитах да бъда винаги самичък по някой и друг час тук, или по цял ден на друго място, но сега бях наистина сам: почувствах се самотен — останал без приятели и семейство. Хрумна ми да сляза към града на гости на госпожите специалистки от храмовете, но празненствата от предната вечер ме бяха заредили с достатъчно вълнения.
Красивата жена не излизаше от ума ми. Исках да я видя отново; да гледам усмивката й, да съм в компанията й, да слушам гласа й. Нищо не ме притесняваше или объркваше. За мен по-важно и по-приятно беше не това, което бях видял, а това, което чувствах сега. Останалите в Кап все ме подпитваха дали наистина имам сърце, а думите им винаги ми напомняха за казаното от гадателя за леля Изития. Спомних си как баща ми влизаше и излизаше с бързи крачки, без да погледне повторно към мен. Дали носех и тази негова семка? На човек без никакво чувство. Жената на хубостта промени всичко. Прекарах целия ден в резиденцията или Големия дом в сън или безцелно скитане насам-натам. Един-двама прислужници идваха, за да почистят или да донесат и отнесат по нещо, включително и малко храна. Много силно ме обезпокои фактът, че никой от другарите ми не се прибра, а когато проверих, раклите и шкафчетата им се оказаха празни. Бяха взели всичко със себе си, без да оставят и следа от дългия си престой тук.
31
Главно женско божество от асиро-вавилонската митология, познато още и като Астарта. — Бел.прев.