— Достатъчно! — извика нечий глас.
Свалиха миризливия чул от главата ми, срязаха вървите на ръцете ми и почти ме довлякоха до бучащия огън. Между устните ми пъхнаха гърлото на мях с вино и бутнаха в ръцете ми панерче с парчета хляб и прясно изпечено агнешко месо. Ядох и пих.
— Маху! Как си, Маху?
Вдигнах глава. От другата страна на огъня седеше Забуления в раирана връхна дреха, каквато носят бедуините. Качулката му бе свалена. До него бе седнала царица Тийи, облечена по същия начин. Зад тях, полускрито в тъмнината, се виждаше смътно лицето на някакъв мъж; все пак можах да различа остър нос, блестящи очи и бухнали мустаци и брада. Огледах се: бяхме заобиколени от мъже в кръг с извадени оръжия, които блестяха на светлината на огъня — копия, щитове и мечове. Някои бяха въоръжени с лъкове с поставени стрели. Зад тях имаше редица от мъже с факли, които държаха на разстояние нощните хищници — зверовете от пустинята. Изпъшках и отпих дълга глътка от меха с вино.
— Студено ми е — стиснах глезена си, кръвта от който бе престанала да тече. — Защо е всичко това? — възпротивих се. — Каква игра се играе тук?
— На живот и смърт — отсече царица Тийи. — Днес твой гост е бил Божия отец Хотеп като пратеник на Божествения. Двамата сте били заедно в залата за приеми. Вярно ли е?
Потвърдих с кимване.
— Настойчиво е искал да помислиш за избора по кой път да поеме човек.
Кимнах отново. Забуления продължаваше да ме гледа напрегнато. В светлината на огъня лицето му изглеждаше по-скоро красиво, отколкото грозно — с меки и овлажнени очи, както и с пълни, щръкнали напред устни, които бяха разделени в ясно видима усмивка.
— Не ми ли вярвате? Дотук ли стигнахме?
— Маху, трябваше да бъдем сигурни.
— Не съм ли доказал вече предаността си? Какво друго потвърждение ще поискате?
— Не става дума за миналото — обади се Тийи, — а за настоящето и бъдещето.
Тя заговори на неразбираем за мене език с мъжа до нея, който се оттегли. Царица Тийи ми даде знак да отида при тях. Двамата се отдръпнаха от огъня, за да мога да седна срещу тях. Тийи ме подкани да ям и да пия, като сама държеше меха с виното.
— Маху, утре ще можеш да се наспиш. А тази нощ си длъжен да слушаш. Разказах ти за раждането на моя син и за онези болки, а и за начина, по който е бил похитен и държан от жреците, които не са се посвенили да го малтретират.
Забуления изръмжа, като че ли думите на майка му бяха разровили паметта му и довели до кипване на омразата, стаена там.
— Пренебрегван и унижаван — продължи Тийи. — Маху, жреците също знаеха за моите сънища мечти, когато носех в себе си моя син, а той играеше в утробата ми. Да, Маху, бленувах за величието на един фараон, който ще грее високо на Далечния хоризонт. Разбира се, чувствах се носена на крилете на щастието! Говорех за това на моя съпруг, Божествения, който го споделял с жреците. Те пък побързали да направят своите хороскопи и… безпокойство налегнало фараона. Жреците не споделяли радостта ми за бъдещето, а започнали да шушукат за Прокълнатия като за върховен повелител, който ще отсъди и ще наложи съвсем неизгодно за тях отношение към другите богове на Египет.
Вече полупиян, се обърнах и се загледах назад. Никога не съм приемал сериозно сънищата или хороскопите. Леля Изития ме бе излекувала от всичко това.
— Маху, не ни вярваш, нали? — попита Забуления.
Спомних си какво бях казал на Хотеп. Отговорих му:
— Вярвам в нещата, които са следствие на любовта и на омразата. Например в едно дете, което е било самотно и към което са се отнасяли зле… — Забуления се разсмя тихо. Попитах и двамата: — Заради това ли се домъкнахте в пустинята?
— Маху, я се огледай добре — изрече бързо и настойчиво Тийи. — Какви са тези мъже?
— Безмилостни убийци — отговорих веднага. — Всичко ме боли — отново се чу тихият смях. — Обитатели на пясъците — прозях се аз и разтрих ръцете си.
— Не, Маху — усмихна се Тийи. — Те са мои сънародници.
Притаих дъх. В Кап бях чул слухове и приказки за очарованието на тази млада жена от Ахмин, която пленила Великолепния и заради която той нарушил обичая от незапомнени времена фараонът винаги да се жени за чуждоземка. Като младежи се кикотехме в шепи за предполагаемите умения и достойнства на царицата в кревата. Смехът ни се бе оказал ненужен и недостоен.
— Родът ми е от Ахмин; скоро ще видиш и други от моите хора.
Ликът на Хубавицата се върна в мислите ми.
— Но всъщност — продължи Тийи — ние сме шешну от племената апиру, които преди много години прекосили Синай от Ханаан, привлечени от богатствата на Египет, от чернозема около Нил с неговите обилни реколти и от милостта и покровителството на фараона. Станахме едно цяло с Египет. Е — присви рамене тя, — поне някои от нас. Други заживяха извън градовете в грижи за семействата и стадата си, запазвайки почитта към своя бог. Близките ми поеха по други пътища. Да, Маху, аз съм жрица на Мин35. Танцувала съм пред статуята му в храма, но това са неща, които остават на повърхността като тревата и храстите, носени от реката. Египетските обичаи приличат много на дреха, която мога да облека и да сваля всеки път, когато се налага.
35
Много древно божество и вероятно върховен бог от додинастическия период на Египет, честван чак до римско време, който е и бог на оплождането; свързан е и с култа към фараона. — Бел.прев.