Царица Тийи наръси всичко с тамян. Забуления взе бързо съдинката с масло и го обля цялото. Донесоха запалена главня; царица Тийи я взе и я задържа изправена. Приковали очи в Далечния хоризонт, двамата следяха как розовият блясък се превръща в огненочервено сияние. Пламъкът играеше във вятъра. За първи път в живота си почувствах, че присъствам на нещо непознато и не толкова свещено, колкото странно и дълбоко тайнствено. Слънчевият диск се показа с блестящото си червено зарево на хоризонта и светлината му полетя като мълния над пустинята. Тийи сведе главнята и приношението лумна със силен пламък и дим, поел на кълба към небето. Въздухът се насити с миризмата на тамян, масло и горящо месо. След като жертвата бе запалена, Тийи запя хвалебствен химн. Последва я синът й, а кръгът от мъже подхвана припева. Разтърсващият пеан сякаш последва пламъците и дима.
Слънцето се издигаше бързо. Северният бриз започна да отслабва, за да отстъпи място на дневната светлина и горещина. Огънят на импровизирания олтар започна да гасне. Не напуснахме местата си, докато всичко не изгоря, а заедно с него изчезна и загадъчната магия на целия ритуал. Заплашваше ни изгарящата жега на деня. Бях крайно изтощен. Тийи раздаваше заповеди наляво и надясно. Олтарът бе разтурен. Закачулени, с наметала и следвани от ескорта, поехме надолу към сочните пасища, за да прекосим Нил. Царицата и господарят ми останаха мълчаливи през целия път. Влязохме в границите на двореца през една странична порта. Свитата и колите изчезнаха някъде, оставяйки ни да прекосим сами пустите градини. Минахме през постовите стражи; царицата, въоръжена с имперския печат, мина без проверки или спирания с подобаващото за нея уважение. Когато стигнахме до резиденцията — мястото, където отраснах и бях обучаван, — спрях, удивен от видяното: портите бяха свалени от носещите ги панти, а стените бяха префасонирани така, че да осигурят достъп на колите на строителите. Накамарен дървен материал лежеше недалече от плочи за зидане и инструменти. Започнаха да пристигат зидарите с още слепнали от сън очи. Отдавна не бях идвал насам. Бях слушал само приказки за голямо преустройство и премебелиране.
— Маху, много ли си изненадан? — Забуления свали раираната си горна дреха и я преметна на ръка. Бе застанал като ловно куче, душещо срещу вятъра. — Всичко се променя. Тук ще има нова резиденция за мен и моята невяста.
— Ще се жениш ли, господарю?
— Булката е вече избрана: прекрасната ми братовчедка Нефертити.
— Красавицата! — изплъзна се думата от устата ми още преди да прехапя език.
— Да, точно тя — загледа ме Забуления, наклонил глава встрани. — И това означава името й: Красавицата, която дойде. Откъде научи?
— Зърнах я веднъж.
— Невъзможно е — поклати недоверчиво глава той. — Наистина ли? Ах, ти, Песоглавецо! Братовчедката ми Нефертити е дъщеря на Ай, брат на майка ми — стисна той ръката ми. — Скоро ще я видиш.
Тийи ни наблюдаваше със странно изражение. Шумът отвъд стените се засилваше полека-лека — подвиквания на зидари, тропот на дървен материал, скърцане на макари и въжета. После дръпна качулката от главата си и за пореден път ми направи впечатление, че не носи никакви бижута или украшения — сякаш тя и синът й искаха да пристъпят към своя бог пречистени и без нищо ценно по себе си.
— Божествения настояваше за сватба с принцеса от Митани — рече Тийи с вече познатата ми крива усмивка, — но го убедих, че може да има и друго решение. — Канеше се да продължи, когато се разнесе плясък на тичащи нозе: появи се Снефру, останал без дъх, с широко отворени очи. Той коленичи и докосна с чело земята, като се опитваше да си поеме въздух.
— Какво има? — попита го грубо Забуления.
— Господарю! — Снефру приклекна на пети и обърса потта от обезобразеното си лице. — Голяма бойна група от стрелци с лък — задъхано изрече той и продължи: — Силата на Хонсу36 сега е на лагер — посочи той — недалече от нашия павилион.
— Цялата военна част ли? — тихо попита Забуления и се обърна към майка си: — Нима Божествения е пратил войници?
— Офицерът им — продължи да пъхти Снефру — настоява, че са дошли, за да ви пазят от евентуални нещастни случаи или злополуки.
Лицето на Забуления се изкриви от гняв. Тийи сграбчи ръката му и я стисна.
36
Древно божество с лунна природа, изобразявано като човек, който носи на главата си диска на луната; представян е като боголечител и син на Амон; в случая е име на военно подразделение. — Бел.прев.