— Защо ме проследи? — попитах.
— Вървях след тебе още мига, когато излезе от двореца. Ако бе дошъл направо на Грънчарската улица, щях да те заподозра, че го правиш умишлено, за да те проследи някой, но пътят, по който пое — сви рамене той, — както и сергиите, пред които спря няколко пъти… Маху, определили са парична награда за главата ми. Много е съблазнителна. Защото моя милост не е обикновен престъпник, а човек, който се е вмъквал неведнъж и дваж между бедрата на царска наложница. Домът на тайните разполага с толкова много шпиони, колкото мухи има върху всяко кучешко лайно.
— А тогава защо ми прати известие?
— Аха, за любовното стихотворение ли говориш? — свирна тихичко Собек. — Исках да разбера дали мога да ти се доверя. Маху, трябват ми пари: сребро, злато, скъпоценни камъни. А ти винаги си трупал запаси.
— Ами ако ти откажа?
— Тогава преставаш да бъдеш мой приятел. Можеш да си вървиш, но няма да ме видиш повече.
— За какво ми е притрябвало твоето приятелство?
Собек приклекна, удари ме силно в гърдите и каза:
— А защо да си създаваш врагове, ако можеш да спечелиш приятел.
— Вече ти помогнах веднъж.
— О, да, леля ти Изития — той стана. — Ще помисля по въпроса. Защо искаш да умре?
— Нищо лично — отсякох, но си спомних за Деди и потайните нашепвания на Ай. — Тя ми дължи един живот. Дойде време да си плати дълга — пристъпих до разбитата врата. — Запомни ли бижутера, при когото бях спрял? Смяташ ли, че можем да му се доверим?
— Ако не може да му се вярва — отзова се заядливо Собек, — ще се наложи да умре.
— Добре, ще оставя там нещо за теб — след пет нощи, броени от днес.
Собек ми стисна ръката.
— А как да съм сигурен, че няма да ме издадеш на Божествения или на Хотеп? Или дори на собствения си господар?
— Всеки възможен приятел е нужен и полезен. Впрочем ти бе наказан повече от достатъчно. Нито едно чедо на Кап не заслужава подобна участ. Пет нощи.
— Остави го да си върви — изсъска Собек в гаснещата светлина.
Сред руините зърнах дребен широкоплещест мъж със сплъстени кичури тъмна коса около маймунското му лице и с боздуган в ръка.
— О, Собек, вече си имаш телохранители?
— А, това е Гълтача — изсмя се приятелят ми. — Той е демон от Подземния свят, но и човек, който знае как да помогне и на двама ни. Можеш да уведомиш Майа за мен. Върви си с мир, приятелю!
Демонът отстъпи и аз си тръгнах в падащата нощ.
Дворецът на Атон беше призрачно притихнал при посещението на Ехнатон в храма на Амон Ра. Потискащо напрежение мъчеше всички, докато чакахме новини от там.
На петия ден отидох със запечатано ковчеже малко преди деветия час39 при бижутера. Разполагах със собствено богатство — злато, сребро и скъпоценни камъни, събирано през годините. Ехнатон беше щедър господар. Маймунското лице ме чакаше. Той грабна ковчежето, ухили се и се изгуби в тълпата. Аз седнах в една пивница, а след като се почерпих добре, се отбих в дом за удоволствия, където две сирийски момичета с тежки благоуханни перуки, подрънкващи гривни на китките и глезените и сребърни гердани на шията ме забавляваха и ме дариха с немалко наслада. Върнах се по реката, заобиколих стражата, която бе разставил Хоремхеб, и се натъкнах на Снефру, който ме чакаше на портата.
— Търсят те, господарю.
Той току ме бутна в залата за приеми. Около разжарен мангал видях три закачулени с наметала фигури; сенките танцуваха по изрисуваните стени, сякаш бяха привидения или духове, дошли от Запад.
— Ела — свали качулката си царица Тийи. Лицето й бе изопнато, очите й — подпухнали от плач, с червени кръгове.
— Къде беше? — попита ме рязко Ай.
— По удоволствия — поклоних се и понечих да коленича.
Тийи ме стисна за китката.
— Сега не е време за поклони и церемонии — каза с тъжен глас. — Синът ми Тутмос умира.
— Какво?
— А господарят ти е потърсил убежище в храма на Амон Ра…
— Как разбрахте? — зяпнах смаян.
Тийи погледна през рамо към тъмното в залата.
— Ела.
На входа на кухненските помещения се показа фигура. Една от маслените лампи припламна ярко, осветявайки овалното, силно гримирано лице на Майа. Той бе увит с шал, който обаче не можеше нито да скрие уханието на екзотичния му парфюм, нито да заглуши подрънкването на бижутата му.
— Добре дошъл, Маху — пристъпи той към светлината около огъня.
Тийи го тупна леко по рамото. Чак сега осъзнах как бавно и умело бе спечелила на своя страна всяко от чедата на Кап, как всъщност ни бе издирила, как се бе постарала всеки от нас да бъде образован и подготвен за съдбовната си роля в този тъй далновидно планиран спектакъл!