Но нито Келсън, нито Лорис бяха особен прицел на вниманието днес. Защото, когато влезе Морган, заобиколен от стражите на Лорис, всички очи се извърнаха към бавните им стъпки в залата. Последваха шепот и обсъждания на нисък глас, като видяха, че е завързан и всички размениха помежду си подозрителни погледи, когато Морган застана вдясно, зад стола на Келсън. Щом Келсън седна, лицето му придоби мрачно и сурово изражение.
Заседаващите заеха местата си. Лорис се поклони на Джихана и постави заповедта на кралицата на масата пред нея. Висящите печати глухо изтрополиха по повърхността й — единственият звук в застиналата зала.
— Изпълних заповедта на Съвета, доведох затворника както ми заповядахте, Ваше Височество — изрече Лорис. Той се обърна към помощника си и пое меча на Морган. — Сега ви поднасям оръжието му като доказателство, че се е предал въз основа на…
— Архиепископе! — отекна ясният глас на Келсън сред шушуканията в залата.
Лорис застина на място, след това бавно се извърна към Келсън и всички очи го проследиха. Келсън бе застанал на крака.
— Ваше Височество? — бдително отправи въпрос Лорис.
— Трябва да връчите меча на мен, архиепископе — твърдо отсече Келсън. — Морган е мой затворник.
В гласа на Келсън прозвънтяха ония властни нотки, толкова свойствени на Брайън и Лорис за малко да се подчини. После се съвзе и нервно се покашля.
— Ваше Величество? — въпросително се обърна той към Джихана, молейки за подкрепа.
Джихана отправи остър поглед към сина си.
— Келсън, ако си въобразяваш…
— Негово Благородие ще връчи меча си на мен, майко — прекъсна я Келсън. — По закон и древен обичай това е мое право. Аз все пак оглавявам този Съвет, макар и само на думи.
— Много добре — преглътна Джихана и очите й гневно проблеснаха. — Но прекрасно знаеш, че това не ще го спаси.
— Ще видим — загадъчно отвърна Келсън и зае мястото си.
Лорис се запъти с меча към Келсън и го положи пред него на масата с кратък поклон. Когато се завърна на мястото си между Джихана и архиепископ Кориган, Келсън погледна изкосо Морган.
От мига на влизането си в залата Морган не бе произнесъл ни дума, но наблюдаваше размяната на реплики с одобрение. Чертите на лицето му бяха безстрастни, докато съветниците нетърпеливо изчакваха следващият ход на Келсън, тъй като съдниците на обвиняемия нямаше да се предадат лесно. Не се очертаваше бърза победа със законни средства, а тъкмо сега само с такива средства се осмеляваха да си служат те.
Морган вътрешно потръпна, опитвайки се да поразхлаби кожените ремъци, с които бяха завързани ръцете зад гърба му. Интересно, дали Келсън щеше да съумее да се измъкне по някакъв начин от положението.
Келсън се огледа из залата с полуприкрито отвращение, изпъвайки пръстите си, както правеше баща му, когато бе особено раздразнен. Очите му пробягаха изпитателно по всяко лице, после се впериха в майка му на срещуположния край на масата.
— Нигел — заяви той, без да отделя поглед от лицето на майка си. — Мисля, че ти бяха дадени точни инструкции да забавиш заседанието, докато не се появя. Може би ще ми дадеш някакво обяснение?
Нигел също се вторачи в Джихана. Сигурен бе, че Келсън е узнал за опитите му да се противопостави на решението на кралицата. Каквото и да произнесеше сега, щеше да е само заради хората, насядали около масата.
— Разбира се, Ваше Величество — хладно отвърна Нигел. — Опитах се да уведомя Съвета, че сте помолили за известна отсрочка на заседанието, но се намериха хора, които пренебрегнаха волята ви. Нейно Величество, кралицата, ни съобщи, че сте ангажиран с по-важни дела. Настояваше да започнем без вас.
Джихана наведе очи, щом Келсън смръщи вежди.
— Вярно ли е, майко?
— Разбира се, че е вярно! — избухна Джихана и скочи на крака. — Някои неща трябваше да бъдат свършени, Келсън — неща, които отлагахме дълго време. Поне твоят Съвет прояви малко здрав разум. Твоят скъпоценен предател Морган бе осъден с пет срещу четири гласа!
Келсън понечи да възрази разгорещено нещо, но после реши добре да премисли следващите си думи. Освен това той усещаше как Морган напрегнато пристъпва от крак на крак и чувстваше ръба на пелерината му да докосва коляното му. Наложи си да се успокои и отново обгърна с поглед лицата наоколо.
— Много добре, господа — с равен глас произнесе той. — Виждам, че нищо от онова, което казвам, не може засега да промени решението ви. — С ъгълчето на окото си забеляза Джихана да заема триумфално мястото си и продължи. — Бих помолил обаче за едно разрешение, преди да приема присъдата ви по разисквания проблем. Искам да гласувате още веднъж както преди. — Очите му продължиха да шарят из залата с леко предизвикателство. — Доколкото разбрах, вие сте подложили на съмнение верността на генерал Морган към Короната и Църквата. Бих искал да знам кой вярва в тази скалъпена лъжа.