Каменната обвивка най-после се пропуква. Сгъвам ръцете си, отблъсквам се с крака, скалата се разчупва на парчета и аз падам надолу. Възползвам се от телекинезата си, за да се приземя леко на пода.
Лежа известно време и се опитвам да си поема дъх. Димът е толкова гъст, че очите ми започват да сълзят. Изведнъж стаята се разтърсва от оглушителна експлозия. Включва се аларма, примигват червени светлини и вой на сирена пронизва въздуха. Виждам горящата светлина от лумена на Джон и тръгвам към него през гъстия дим. Елла, Марина и Сара са застанали до него и докато се прокрадвам натам, виждам Осем, който се е телепортирал до Марина. Бърни Косар си е отново бигъл и куцука към Джон.
Елла надава вик, когато ме вижда, и ме притиска в обятията си. Аз отвръщам на прегръдката ѝ и после се обръщам към Джон. Да виждам отново лицето му пред себе си е като сбъдната мечта. Той докосва ръката ми.
— Добре ли си?
Аз кимвам.
— А ти как си? — питам го и гласът ми показва колко съм скапана и изтощена.
— Засега всички сме живи. Но къде е Девет? — отвръща той и се оглежда. Изведнъж всички разбираме, че вече не се чува шумът от битката.
Хукваме към средата на стаята, към мястото, където Девет се сражаваше със Сетракус Ра и се опитваше да го държи на разстояние от другите. Девет лежи на пода неподвижен, а Сетракус Ра никъде не се вижда. Марина коленичи до него и започва трескаво да движи ръце по тялото му, докато аз обикалям в кръг и се взирам през дима, за да се уверя, че Сетракус Ра не се спотайва в някой ъгъл, за да ни нападне в гръб и да ни убие. Стаята е притихнала зловещо, като изключим пронизителния вой на алармите. В този момент осъзнавам, че никъде не се виждат могадорианци.
— Жив е! — надава радостен вик Марина. — Само е зашеметен.
Девет се надига, сяда и разтърсва глава замаян.
— Какво се случи? — пита ни.
— Тъкмо щях да те попитам същото — отвръща Осем. — Имаше експлозия и всички изчезнаха, останахме само ние седемте.
— Не знам, не видях къде отиде Сетракус Ра. Само преди секунда се отбранявах и се опитвах да го отблъсна, а в следващия момент вече лежах тук на земята.
— Какво ще правим сега? — пита Сара.
— Трябва да се махнем оттук — отвръща Джон. — Всеки момент Сетракус Ра може да се появи отново, може това да е капан. Макар че сме правителствена база, явно тук не е безопасно.
— Някой знае ли как можем да се измъкнем? — питам аз.
Всички се споглеждат мрачно.
— Трябва да се върнем по пътя, по който дойдохме — предлага Осем. — Способността ми за телепортиране не може да поеме всички.
— Добре — съгласява се Джон. — Не знаем на какво ще се натъкнем по пътя и дали няма да се наложи да се сражаваме с още могадорианци или войници, но трябва да останем заедно. Никога вече няма да се разделим.
Девет пристъпва напред и застава до мен. Оглежда ме от главата до петите.
— Мисля, че никой не ни запозна както му е редът. Радвам се да се запознаем официално, скъпа моя. Аз съм Девет. — И той ми намига.
Аз извъртам очи с досада, а Джон се подсмихва.
Обгръщам с поглед всички. Истинско чудо е, че отново сме заедно, че все още сме живи. Всички лориенци на Земята, с изключение на един, стоят на няколко крачки един от друг.
Живи сме и можем да се сражаваме, а това означава, че все още имаме шанс. Ние отново ще се срещнем със Сетракус Ра, и то скоро. И този път няма да го оставим да се измъкне.