ЗНАНИЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ
Твърде малко знае в повечето случаи мъдрецът от онова, което тук, на земята, се нарича „знание“.
Нему е присъщ друг вид знание, неизвестен и необясним за мнозина, които се смятат за „знаещи“ на тази земя.
Така той със сигурност знае, че много от нещата, смятани от земния разум за „знание“, висят всъщност на една твърде тънка паяжинна нишка и престават да бъдат „верни“ и „пр.авилни“, щом тази нишка се скъса.
А един ден тази нишка ще се скъса за всеки човек!
Изправилите се тогава пред тленните останки на този човек са неспособни да разберат, че за онзи, който съвсем доскоро е бил жив като самите тях, се е скъсала вече нишката, придържаща все така сигурно, според собственото им убеждение, тяхното земно знание...
Те не подозират, че за човека, оставил тук изстиналата си земна обвивка, всичко, което те смятат за все още надеждно окаче-
но на тяхната паяжинна нишка, се е сгромолясало сега в мрачна бездна, където го отмиват водите на забравата, както всяка излязла от употреба вещ, осъдена на изгниване и разтление, след като е изпълнила вече своето предназначение.--
Отишлият си от земята продължава да изпитва нужда да знае, но тъй като предишното му знание е пропаднало веднъж завинаги, той веднага започва да търси друг вид знание, което да не се крепи вече на тънка нишка, губейки своята валидност веднага щом тази нишка се скъса. —
Но волята му да постигне такова знание няма да му помогне много, докато остава заслепен от измамния блясък на вече изгубеното си знание, Колкото и сигурен в него да се е чувствувал някога...
Няма голяма полза да търси новото знание по стария начин...
Така би стигнал само до такова знание, което пак ще се крепи на тънка нишка, подобно на някогашното му земно знание, и —
макар това ново знание да му изглежда осигурено за един много по-дълъг период от време: — един ден и тази нишка на свой ред ще се скъса. —
Ето защо за нас би било много добре, ако още на земята осъзнаем, че всяко знание, постигнато със силата на мисълта, е само като капка роса на нишката, която паяците на нашите представи тъкат между „вече не“ и „не още“.
Осъзнаем ли веднъж това, ние няма повече да се доверяваме на този вид знание, макар че би било разумно да не се отказваме от силата, която то ни дава, за да владеем тук, на земята, над земните неща. —
У нас ще покълне усещането за едно друго знание: — знание, което престава да зависи от паяжината, изтъкана между „вече не“ и „не още“. —
Така в деня, когато и за нас се скъса нишката, крепяща земното ни знание, ние ще се намерим готови да постигнем онова друго знание, което се корени дълбоко в първо-
основата на всичко съществуващо...
Тъкмо такова, още по време на земния му живот, е знанието на мъдреца и нека не се мисли за мъдър онзи, който не го притежава! —
Този вид знание е знанието на Вечността и то ще бъде постигнато един ден от всички, макар че за някои ще са нужни еони, •преди да смогнат да се извисят над менли-вото и тленно знание!---
Всяко земно знание остава извън своя предмет, — докато във вечното знание самият знаещ, предметът на неговото знание и познатото се намират в състояние на пълно взаимно проникване.
Това е единственият истински начин да се „знае“\ —
ЗАКОНОМЕРНОСТ И СЛУЧАЙНОСТ
Дали е „случайностприятелю, че тези думи попадат днес пред твоя поглед, или мислиш, че това е станало възможно по силата на някаква „закономерност“? —
Боя се, че отговорът ти ще зависи до голяма степен от пътеките, които си проправил за своето мислене, за да не се изгуби то в джунглата на земните изживявания...
Би могъл например да ми отговориш, че за теб „случайността“ не е нищо друго освен скрита закономерност, но нищо чудно и да обясниш колко далеч си от мисълта, че тук може да става дума за действието на някакъв закон.
Могат да се намерят аргументи в полза и на единия, и на другия отговор, но те няма да те доближат до истинската сигурност. —