Заслужава си обаче да се стремиш към сигурност, ако искаш да добиеш способността безпогрешно да тълкуваш земните си преживявания. —
Дано думите ми ти помогнат да придобиеш такава сигурност!
На първо време тук ще се наложи да говорим за доста добре познати неща, защото трябва преди всичко да изясним какъв смисъл ще влагаме в думите „закономерност“ и„случайност“.
...За скрита или явно установена „закономерност“ може според теб да се говори при всяко земно явление, където дадено следствие позволява да се направи заключение относно породилата го причина, или дадена причина се очаква да доведе до определено следствие.
Изправиш ли се обаче пред следствие, което според твоите представи би могло да бъде и различно от наблюдаваното, понеже причината за него остава скрита, ти предпочиташ да говориш за „случайност“.
Можеш безспорно да откриеш някаква причина и за това, че тези думи са стигнали днес до теб, — можеш дори да нанижеш цяла верига от причинни връзки, чиято последна, стояща най-близо до теб брънка, да обясни защо четеш сега тези редове.
Но цялото това проследяване на определена причинна верига показва само едно: че всичко, което става по земята, не може да се откъсне от зависимостта между причина и следствие.
Напразно търсиш пролука, която да те насочи по следите на „случайността
Дадена причина поражда следствие, което на свой ред става причина за ново следствие; никъде обаче не виждаш лоста, който твърде често — както показва опитът — отклонява сякаш произволно механичния ход на събитията, и зад думата „случайност“ ти се опитваш тогава да скриеш от самия себе си колко недостатъчни са се оказали този път твоите възможности за познание. —
*
Напразно обаче търсиш, защото търсеното от теб си остава недостъпно за твоя начин на търсене!
Напразно търсиш, защото онова, което
искаш да намериш, не може да се намери там, където мислиш, че е скрито!
Всичко, което наричаш „случайност“ или „съвпадение“, е всъщност допълнително добавено към причинния детерминизъм на събитията, „попаднало“ там от недостъпната за теб област на невидимия свят, освен ако не употребяваш думата „случайност| просто от суеверие или за да имаш винаги подръка някакво евтино, мнимо обяснение на необяснимите за теб неща. —
Наистина „закономерността“ не се нарушава, когато се проявява дадена „случайност“, но към достъпния за твоите изследвания ход на външните събития се добавя втора, различна по характер серия от причини и следствия, под чието въздействие някои поредици от външни събития се пресичат често пъти по начин, коренно различен от онзи, който би могъл да се очаква без въпросното въздействие...
Така наречената „случайност“ не е нищо друго освен последица на неизвестни за
Тези импулси могат да имат най-различен произход.
Те могат да бъдат породени от надарени с интелигентност, но недостъпни за твоето възприятие същества, населяващи невидимия физически свят, от хора, живеещи подобно на теб тук, на тази земя, или от волята на възвишени духовни индивиди.
„Причината“ за всяка истинска „случайност“ трябва винаги да се търси в такъв импулс, изхождащ от едно поле на действие, недостъпно за външното ти земночовешко познание! —
При „случайността“ също се проявяват закономерности, но тук не става вече въпрос само за закони, опознаваеми от човешкия разум.
„Случайността“ е резултат от взаимното преплитане на закони от външната и от сетивно непознаваемата част на физи-
ческия свят, но тяхното скрито пускане в ход е невъзможно без съответен волеви импулс!
Дали този импулс ще се прояви по благотворен, или по зловреден за тебе начин, зависи от неговите създатели, които си остават скрити за теб...
Така или иначе зад всяко истинско „съвпадение“ винаги можеш да откриеш и определена, липсваща при други обстоятелства, воля, така че не бива да смяташ за „съвпадение“ никое събитие, ако зад него не виждаш да стои една ясно очертана воля\