— Бъдете нащрек — нареди Малори на войниците. За всеки случай нареди на пажа си да му даде щита, на който бе изобразен гербът му — червен шеврон върху кафяви хермелинови опашки.
От дясната им страна на всеки стотина крачки имаше тесни алеи, водещи надолу към тъмната река. От алеите се носеше зловоние и се чуваше тихият ромон на течаща вода.
— Къде ще спрем? — попита вкисналият се паж.
— Не тук — отвърна Малори. — Тези мизерни колиби няма да ни свършат работа. Ще потърсим по-добър подслон. Тук някъде трябва да има маноар.
И наистина, на надвисналото над селото хълмче Малори забеляза каменно имение — голяма постройка с добър изглед към околностите и реката. Все още беше достатъчно светло да намерят пътеката и Малори спря колоната си на равната тревна площ пред масивната дървена врата на имението. Подобно на повечето големи къщи в района, маноарът бе построен за отбрана, с редки тесни прозорци и отвори за стрелци. Малори потърси признаци за живот, но наоколо не се виждаше никакъв добитък, а самата сграда бе тъмна. Погледна към бойниците, открояващи се на фона на тъмното небе. Бяха пусти. Започна да вали.
— Ще слезете ли от коня, милорд? — попита пажът.
— Да.
Пажът свали поставката от товарния кон и пое повода на Малори, докато рицарят премяташе крак над седлото.
Звук.
Малори го чу и затаи дъх. Характерният шепот на летящата смърт.
Стрелата улучи пажа му в меката плът между окото и носа и се заби достатъчно дълбоко, за да го убие моментално.
Преди да успее да даде първата си команда, Малори чу плач от имението. Някакъв мъж извика:
— Non!
— Назад! — ревна Малори, докато спускаше забралото на шлема си. — Изтегли се извън обхвата на стрелците. По-бързо. Строй се, на разстояние един от друг.
Откъм имението се чу вик, последван от смразяващ кръвта писък. Стрелците на Малори сложиха стрели на тетивите си. После огромната врата бавно се отвори.
— Чакай моята команда! — заповяда Малори на хората си.
Тялото на млад мъж, не по-възрастен от пажа, политна от вратата и се просна на прага.
— Заклах никаквеца — извика на френски някакъв мъж отвътре. — Наредих му да не стреля. Излизам.
— Мъже, не пускайте стрелите си! — нареди Малори и се обърна, за да се увери, че стрелците му са разбрали заповедта.
Появи се възрастен мъж с факла в ръка, която осветяваше изтощеното му лице. Носеше широка дреха от фин плат. Не държеше меч в ръката си, нито от колана му висеше такъв.
— Англичани — извика старецът. — Аз съм барон Малеоре. Този слуга не ми се подчини и сега е мъртъв. Стрелата му улучи ли целта си?
— Пажът ми загина! — изрева Малори на френски.
— Хиляди извинения — сведе глава баронът. — Въпреки че сме врагове, аз съм ужасно опозорен от случилото се.
— Не дойдохме в селото ви да ви вредим, но ще си отмъстя за убийството на този момък! — заплаши Малори.
— Умолявам ви, уважаеми рицарю — замоли се баронът. — Позволете да нахраня вас и хората ви тази вечер и да ви осигуря подслон. Нека пием заедно и да поговорим като мъже. На сутринта ще направите онова, което намерите за добре.
Голямата зала беше почти гола. До огнището имаше тапицирани столове, няколко черги на пода и няколко бюфета покрай каменните стени. Недалеч от огнището беше натрупана купчина разбити мебели. Малори разбра положението. Войната вземаше своето. Поради липса на достатъчно силни мъже запасите от дърва се бяха стопили и баронът бе принуден да гори имуществото си.
Хората на Малори се настаниха на каменния под на залата. Някои стенеха от болка, други мърмореха благодарности, че са се спасили от дъжда за през нощта.
— Имате ли мед за раните им? — обърна се Малори към барона.
— Може би е останал малко. Ще ви дам всичко, с което разполагаме.
— А чист плат за превръзки?
— Дъщерите и племенниците ми ще нарежат чаршафи и ще се погрижат за хората ви според възможностите си. Моля, заповядайте при огъня. — Баронът нареди на прислужника си да донесе вино.
Малори автоматично се огледа за пажа си да му помогне да свали бронята и тутакси си спомни, че в момента сигурно го заравят в земята.
Прислужникът на барона изпълни тази задача и след като се освободи от тежестта на доспехите, Малори седна и пи от предложения му бокал.