— Наистина е шантаво — съгласи се Артър. Скочът в минибара беше свършил и той се насочи към брендито.
— Трябва да проверя разписанието на влаковете — рече тя. — Утре трябва да се връщам.
Без да обръща внимание на коментара й, Артър вдигна стария сандък и го постави на леглото си.
— Какво ще кажеш да погледнем?
Очите й светнаха в очакване.
Артър вдигна капака и внимателно извади съдържанието, разполагайки го на всяка равна повърхност в стаята. Дрехите, сребърните предмети и библиите заеха столовете и нощните масички. Пергаментите получиха почетното място на леглото.
Артър намери писмото до Уейнфлет и й го прочете на глас. Беше си мислил за документа през целия път обратно от Уоруикшър.
Оказваше се, че е нещо повече от потомък на сър Томас Малори. Ако писмото можеше да се приеме за достоверно, излизаше, че е потомък и на самия крал Артур! Веригата откровения бе зашеметяваща. Нищо чудно, че Холмс бе толкова развълнуван по телефона. Повечето сериозни учени смятаха, че сведенията от онази епоха са в най-добрия случай спорни и че крал Артур е по-скоро митичен персонаж, измислен да удовлетвори нуждите на средновековната попкултура. Защо, ако е имало истински крал Артур, живял през 6-и в. или някъде там, името му не се споменаваше в трудовете на малцината историци от онази епоха — Гилдас от 6-и в., Беда от 8-и в. и Нений от 9-и в.? Крал Артур не подаваше глава в писаната история до Джефри от Монмаут6, който през 1136 г. бе написал в своята Historia Regum Britanniae7: „И дори славният крал Артур бил смъртно ранен; и преди да го откарат на остров Авалон, за да излекуват раните му, той дал британската корона на роднината си Константин, син на Кадор, херцог на Корнуол, в лето Господне петстотин четиресет и второ“.
Артър обясни на Клер значението на източника — той даваше известно потвърждение за историчността на крал Артур, а заедно с него — и откъслечни данни от генеалогията, която свързваше краля не само с Томас Малори от 15-и в., но и с Артър Мелъри от 21-ви в.
Би дал всичко на света да можеше да поговори с Холмс за писмото. Ендрю бе звучал толкова уверен по телефона. В писмото до Уейнфлет обаче нямаше нищо, което да гарантира, че мечът на Артур, както и Граалът, наистина могат да бъдат намерени.
Артър остави писмото и се зае да разучава останалата част от купчината, която не беше преглеждал. Резултатът бе разочароващ. Повечето пергаменти представляваха скучни правни документи на рода Малори от 16-и и 17-и в. — нотариални актове, завещания, договори за прехвърляне на земи и тъй нататък.
Но след това всичко се промени.
— Е, това вече е нещо — промърмори той, обръщайки поредния лист.
Незабавно разпозна характерния сбит почерк на Томас Малори от писмото до Уейнфлет — при това не само върху този лист, но и върху следващия.
— Това е втори документ, написан лично от Томас Малори.
Извини се, че трябва да помълчи, докато прегледа пергамента. Нужни му бяха само няколко минути да разбере какво е открил.
Книгата на Малори Le Morte Darthur, както е среднофренското изписване, използвано от него, била издадена за първи път от лондонския печатар Уилям Какстън през 1485 г., около четиринайсет години след смъртта на автора. Смяташе се, че Какстън се е сдобил с ръкописи и различни истории за крал Артур, написани от ръката на самия Малори или на някой писар. Печатарят ги събрал в един общ том, като добавил предговор, написан от самия него. Предговорът открай време се смяташе за необичаен документ — след като обяснява необходимостта да прослави качествата на такъв велик християнин като крал Артур, Какстън се впуска в подробно и напълно ненужно описание колко глави се съдържат във всяка от двайсет и едната книги на произведението.
Тъй като в ръкописа от Уинчестър, единственото запазено копие на „Смъртта на Артур“, написано от самия Малори, липсва въведение, имаше основания да се смята, че предговорът е написан от друг, най-вероятно от Какстън.
— Трябва ми копие от „Смъртта на Артур“ — внезапно каза Артър. Представи си собствената си книга като малка купчинка пепел.
— Долу сигурно има компютър — отбеляза Клер. — Може да се намери онлайн, сигурна съм.
— Имам лаптоп в чантата си.
Артър скочи от леглото и изруга, когато откри, че батерията е изтощена. Включи машината в захранването и се обади на рецепцията да поръча безжична интернет връзка.
Щракна на първото попаднало му пълно копие на книгата и отвори направо на предговора.