Зачете на глас:
— И за да научите накратко съдържанието на този том, разделил съм го на двайсет и една книги, а всяка книга на глави, както следва по Божия милост: Първата книга ще разкаже как Утер Пендрагон родил благородния завоевател крал Артур и съдържа двайсет и осем глави. Втората книга разказва за благородния рицар Балин и съдържа деветнайсет глави. — И продължи в същия дух до последното изречение: — Общо книгите са двайсет и една и съдържат петстотин и седем глави, както ще видите по-нататък.8
Артър отново насочи вниманието си към пергамента. Ръкописът без дата описваше броя на главите. Текстът бе на причудливия средноанглийски, използван по времето на Малори:
И за по-разбираемо разделих съдържанието на този том на xxj книги, и всяка книга на глави, както следва по Божия милост. Първата книга разказва как Утер Пендрагон зачена благородния завоевател крал Артур и съдържа xxviij глави. Втората книга разказва за благородния рицар Балин и съдържа xix глави.
Артър набързо сравни текста от първия пергамент с предговора на Какстън.
— На практика се повтарят дума по дума — установи той. — Това означава, че предговорът най-вероятно е написан не от издателя, а от Малори.
— Това важно ли е? — попита Клер.
— Не съм сигурен. Поне е интересно за историците.
След това Артър насочи вниманието си към втория лист и беше възнаграден.
Зачете писмото на глас за Клер, но си представяше, че Холмс също слуша.
— Уви, враговете ми, онези безбожници, наричащи се кем, успяха да ми попречат да тръгна да търся Граала. Сега съм стар и твърде немощен. Но като ме хвърлиха в затвора за всички тези години, те ми дадоха време и Бог ме благослови с възможността добре и пълно да опиша историите за моя благороден предшественик, великия Артур, краля на британците. Моля се някой Малеоре, който дойде след мен, да намери този пергамент и да поеме да търси Сангреала. За да стигне до Граала, този мъж първо трябва да намери меча на Артур, който намерих и аз самият и който скрих добре, за да го запазя от ръцете на врага. Откривателят на Сангреала трябва да бъде с остър ум, доблестен и с чисто сърце. Скривалището на меча може да бъде намерено в предговора на „Смъртта на Артур“ в съзвучие със самата история, стига човек да е внимателен като свещениците, които се грижат за тайнствата на зелените акри на Уоруикшър, описани в „Книгата на Страшния съд“ от времето на крал Уилям I. Замислих тази загадка, за да направя търсенето истинско за наследника, който притежава това писание и има куража и Божията благословия да намери най-святото от светите, а именно — Граала на Христа.
Артър остави листата на леглото и се загледа в пространството.
„Това е имал предвид Холмс.“
— Все едно говори направо на теб — тихо рече Клер.
Артър изпитваше същото чувство. Това вече беше неговото търсене. Било е такова от мига, когато се беше сблъскал с мъжа с пистолета.
— Трябва да се обадя — каза той.
Звънна на домашния телефон на Тони Феро и се извини, че го търси в такъв късен час.
— Тони, няма да повярваш на какво се натъкнах в Уоруикшър. Или по-точно, на какво се натъкнахме.
— Ние ли?
— Холмс е бил там преди мен.
Тони беше сериозен учен, щеше да се въздържи от преценка, докато лично не се запознае с документите. Дори даде за пример някакъв сложен фалшификат на средновековен ръкопис, струвал работата на негов колега. От другата страна на телефонната линия обаче имаше двама Тони; единият бе изпълнено с нетърпение момче, изгарящо от желание да заподскача от радост, а другият уважаван историк, който иска да си запази репутацията. В края на разговора момчето надделя.
— Можеш ли да дойдеш в колежа утре? За бога, Артър, представяш ли си, ако ръкописите се окажат автентични? Та това ще бъде не само най-категоричното доказателство за съществуването на крал Артур, откривано досега, но и конкретна, а не митологична връзка с два основни елемента в историите за него — Екскалибур и Граала. Трябва да пийна нещо силно за успокоение.
Докато Артър говореше, Клер лежеше на леглото си и го наблюдаваше. Изглеждаше готова да заспи.
— Можеш ли да вземеш по-късен влак утре? — попита я Артър, след като затвори.
— Защо?
— Искам да те запозная с Тони Феро. Ела първо с мен до университета. Намира се близо до гара „Сейнт Панкрас“.
8
Тук и нататък преводът на „Смъртта на Артур“ е на Мария Ранкова („Народна култура“, 1989), освен ако не е посочено друго. — Б.пр.