— А какво ще кажете за надписа? — попита Клер. — Можете ли да го прочетете?
— Да, я да го погледнем — каза Тони и затърси лупата си. Погледна през нея, като я движеше от ляво на дясно по предпазителя. Накрая вдигна глава. — Леле-мале!
— Леле-мале? — повтори Клер.
— Да, скъпа моя, леле-мале. — Тони внимателно преписа думите в бележника си и ги прочете на глас. — Eni Tirro Euric Nemeto Ouxselo Brunka Kanta Cristus Ke Wereo Gral. Надписът е не само потресаващо провокативен, но и до голяма степен помага за датирането на меча.
— Ще ме убиеш — умолително промълви Артър.
— Задръж малко. Първо, езикът. Това е протокелтски, известен също като общ келтски. Езикът, предшестващ съвременния келтски. И по-точно късен протокелтски, започнал да изчезва през пети и шести век, изместван от по-новите варианти. Като прибавим към това морфологията на меча, бих казал, че можем с доста голяма сигурност да отнесем артефакта към края на пети или началото на шести век.
— Но това не е повод за „леле-мале“ — отбеляза Артър.
— Не. „Леле-мале“ беше за превода. Ето го и него: В страната на Еурик, на свещено високо място легни пред Христа и намери Граала. Знаете ли какво означава това?
Артър и Клер се спогледаха неразбиращо.
— Не! — каза Артър. — Не знам!
— Ключът е Еурик11. „В страната на Еурик.“ Еурик е крал на визиготите, които владеели голяма част от Галия и Испания в началото на Средните векове. С други думи, Франция и Испания, ако си влизала само в часовете по математика и физика, Клер.
Тя се усмихна пресилено.
— Еурик е умрял някъде през осемдесетте години на пети век — трябва да направя справка, ако искам да съм по-точен — така че отново имаме съвпадение на датите. Но наистина интригуващото е, че през по-голямата част от управлението си той е имал противник, подобен на Артур. Твърди се, че през четиристотин и седемдесета отблъснал британски крал, нахлул в Галия. Понякога нашественикът се споменава като Риотамус и някои учени, сред които и Ендрю Холмс, го отъждествяват с Артур. Смята се също, че Еурик вероятно е нашественикът в Британия, победен от подобен на Артур владетел в битката при Маунт Бадън. Така че всичко това е адски интересно.
Артър беше скочил на крака с ръце в джобовете си и се оглеждаше къде може да закрачи напред-назад в тясното помещение.
— Сигурен съм, че датирането е важно, Тони. Кажи обаче за надписа!
— Да. „В страната на Еурик, на свещено високо място.“ Страната на Еурик е Испания. Добави към това писмото от дванайсети век, намерено от Холмс в библиотеката на някакъв манастир насред планина. И какво ще получим за местонахождението на Граала?
Артър веднага се сети за писмото, намерено от Холмс.
— Монсерат.
Джеръми Харп обикновено наддаваше в търговете по телефона, но тъй като бе в Лондон по друга работа, реши да присъства лично на аукциона на „Сотбис“, на който се предлагаха творби на холандски майстори.
Търгът го погълна изцяло и часовете летяха сред лавина от наддавания. През цялото време Харп седеше на края на стола си, стиснал картата; оставаше напрегнат дори когато се наддаваше за неща, към които не проявяваше интерес. Единствената маслена картина, за която жадуваше толкова силно, че бе готов наистина да убие някого, беше звездата на програмата — голям портрет на въодушевен подпийнал търговец от Ханс Халс. Харп се включи в първоначалното наддаване, но се отказа разярен, когато сумата достигна четиридесет и пет милиона и изглеждаше като отровен, когато някой купи картината за петдесет и осем милиона по телефона. Искаше я, да, можеше да си я позволи, да, но не беше глупак. Накрая трябваше да се утеши с дребна покупка на хубав малък Бартоломеус ван дер Хелст за два милиона и осемстотин хиляди.
Следобед се обади на шофьора си и когато излезе, колата го чакаше на тротоара. Григс седеше на задната седалка на ролс-ройса с ръце на коленете.
Харп беше в лошо настроение и прескочи всякакви любезности.
— Е? — попита той, докато лимузината потегляше.
Григс докладва по същия лаконичен и монотонен начин, по който един полицай би докладвал на началника си.