Междувременно уебсайтът на пастор Дани беше закрит и потокът от дискусии в интернет по негов адрес беше изтънял до струйка. Витаеха предположения, че или е умрял, или е постъпил в частна клиника, вероятно под фалшиво име, за да се лекува от Алцхаймер. Към края на 2010 разполагах само с две сигурни сведения — и двете любопитни, но не особено полезни. Ал Стампър беше издал компактдиск с госпъл песни, озаглавен „Благодаря ти, Исусе“ (сред гостуващите артисти бе включен идолът на Хю Йейтс — Марвин Стейпълс), а „Ключалките“ отново се даваше под наем на „сериозни лица или организации“.
Чарлс Даниел Джейкъбс беше изчезнал от радара.
За сватбата Хю Йейтс нае един гълфстрийм и качи на борда всички служители от „Вълчата глава“. На бракосъчетанието Муки Макдоналд отсрами шейсетте, като се появи по вталена шарена риза с широки ръкави, панталони кюнци, велурени бийтълсови ботуши и хипарска кърпа за глава. Майката на булката събра погледите с оригинална рокля на Ан Лоу98, купена специално за случая, а при размяната на клетвите напои корсажа си със сълзи. Женихът приличаше на герой от роман на Нора Робъртс: висок и мургав красавец. С него приятелски си поговорихме, преди тържеството да започне неизбежния преход от пиянски приказки към пиянско кълчене по дансинга. Явно Бри беше премълчала, че аз съм таратайката с ръждясали прагове, на която се е учила, макар да бях сигурен, че някой ден ще му се изповяда — най-вероятно в леглото след особено хубав секс. Това чудесно ме устройваше, понеже нямаше да съм там да си мерим пишките — в преносния смисъл, де.
Групата от Недърленд се върна в Колорадо с полет на „Америкън Еърлайнс“, защото наетият от Хю Гълфстрийм щеше да откара младоженците на меден месец в Хавай. Когато той обяви подаръка си по време на наздравиците, Бри записка като деветгодишно момиченце, подскочи и му се хвърли на шията. Сигурен съм, че в онзи момент напълно беше забравила за Чарлс Джейкъбс — така и трябваше. Но той винаги присъстваше в моите мисли.
Към полунощ видях, че Муки си шепне с фронтмена на групата — нелоша рок и блусбанда със силен вокалист и голям запас от стари хитове. Фронтменът кимна и ме попита не искам ли да се включа с китарата за една-две песни. Действително исках, но здравомислието победи и аз отказах. За рокендрола старостта не съществува, но професионалните навици се позагубват с годините и вероятността да станеш за смях пред публиката се увеличава.
Смятах, че още има хляб в мен, но не бях свирил на живо повече от година. Даже в студийни записи участвах едва три-четири пъти, и то защото замествах по спешност. Във всеки случай не се представих на ниво. Докато прослушвахме един запис, барабанистът направи кисела физиономия. Забеляза погледа ми и каза, че басът изфалшивил на едно място. Не беше така и ние добре го знаехме. Ако е абсурдно петдесетгодишен мъж да има любовница, която може да му бъде дъщеря, точно толкова абсурдно е да свири на китарата „Мръсни води“ на „Стендълс“ и да отмерва с крак ритъма. Все пак с копнеж и носталгия гледах как тези момчета се развихрят.
Някой ме хвана под ръка и когато се обърнах, видях Джорджия Донлин.
— Колко силно ти липсва свиренето, Джейми?
— Толкова, че от уважение към него да си седя тук — отговорих аз. — Бива си ги момчетата.
— А теб не те ли бива?
Неволно си спомних деня, в който влязох в спалнята на Кон и чух как акустичната му „Гибсън“ ми шепне примамливо. Шепне ми, че мога да изсвиря „Чери, Чери“.
— Джейми? — Тя щракна с пръсти пред лицето ми. — Върни се, Джейми.
— Достатъчно ме бива да дрънкам за удоволствие — казах, — но времето, когато излизах пред публиката с китара в ръка, е отминало.
Както се изясни, грешах.
През 2012 навърших петдесет и шест. Хю и дългогодишната му приятелка ме заведоха на ресторант. На връщане към къщи си спомних една стара история — може би сте я чували — как да свариш жаба. Слагаш я в тенджера със студена вода и включваш котлона. Ако нагряваш постепенно, глупавата жаба не се сеща да изскочи. Не знам доколко е истина, но каква по-добра метафора за остаряването?
98
Ан Лоу (1898-1981) е първата афроамериканка, която пробива в света на модата. Уникатите ѝ са популярни сред дамите от висшето общество от 20-те до 60-те години на XX в. Жаклин Кенеди се жени с нейна рокля. — Б.пр.