Прочетох писмото.
25 февруари 2014
Уважаеми пастор Джейкъбс,
Вие сте последната ми надежда.
Чувствам се глупаво, като го написах, но е истина. Обръщам се към Вас по настояване на моята приятелка Джени Ноултън. Тя е медицинска сестра и казва, че никога не е вярвала в чудодейните изцеления (макар че вярва в Бог). Преди няколко години отишла на един от Вашите събори в Провидънс, Роуд Айлънд, и Вие сте я излекували от артрита ѝ, който практически не ѝ позволявал да сгъва и разгъва ръцете си и тя била „зависима“ от оксиконтина. Каза ми: „Залъгвах се, че отивам само да послушам Ал Стампър, защото имах всичките му стари плочи с «Ел-крушките», но дълбоко в душата си знаех истинската причина, понеже когато той попита има ли жадуващи изцеление, се наредих на опашката.“ Джени ме увери, че щом сте опрели пръстените в слепоочията ѝ, изчезнала не само болката в ръцете, но и зависимостта ѝ от оксиконтин. Беше ми по-трудно да повярвам в последното, отколкото в излекуването на артрита, защото там, където живея, много хора приемат този препарат и ми е ясно колко е трудно „да се отървеш от навика“.
Пастор Джейкъбс, имам рак на белите дробове. Косата ми опада след облъчването, а от химиотерапията непрекъснато повръщах (отслабнах с трийсет килограма), но тези адски процедури не дадоха ефект. Сега лекарят предлага да изрежат половината ми бял дроб, но приятелката ми Джени ме дръпна да седна и каза: „Няма да те лъжа, миличка. Щом лекарите предлагат тази операция, обикновено е твърде късно и те го знаят, но нищо друго не могат да направят“
Обърнах листа, чувствайки как главата започва да ме цепи. За пръв път от много години ми се прииска да се надрусам. Под въздействието на наркотика можех да погледна подписа долу, без да се страхувам, че ще запищя.
Джени е гледала клиповете Ви в интернет и твърди, че много от тях изглеждат достоверни. Знам, че вече не ходите на евангелистки обиколки. Може да сте се оттеглили в заслужена почивка, може да сте болен, може дори да сте мъртъв (моля се да сте жив — заради Вас и заради себе си). Но даже ако всичко с Вас е наред, може би просто не четете пощата си. Затова моето писмо е като съобщение в бутилка, която хвърлям в открито море, но нещо — не само Джени — ме подтиква да опитам. В края на краищата все някоя бутилка достига брега и друг човек прочита съобщението.
Отказах операцията. Вие действително сте последната ми надежда. Знам колко слабичка и даже глупава е тя, но в Библията е казано, че всичко е възможно за тогова, който вярва100. Ще чакам отговор… или липсата на отговор. И в двата случая нека Господ ви благослови и съхрани.
Боже милостиви! Астрид!
След толкова години — отново Астрид. Затворих очи и я видях под аварийното стълбище, видях красивото лице, обрамчено от качулката с кожена подплата.
Отворих очи и прочетох бележката, която Джейкъбс беше добавил под адреса ѝ.
Видях медицинския ѝ картон и последните рентгенови снимки. Бъди сигурен, че не те лъжа — както вече посочих, имам свои способи. Облъчването и химиотерапията са смалили тумора отляво, но не са го премахнали, а отдясно са се появили нови разсейки. Състоянието ѝ е тежко, но аз мога да я спася. В това също можеш да ми повярваш, обаче такива ракови образувания са като пожар в изсъхнал храсталак — разпространяват се бързо. Времето изтича и ти трябва да вземеш решение на мига.
„Ако остава толкова малко време — запитах се, — защо не ми се обади по телефона или не изпрати своето дяволско предложение по куриер?“
Обаче знаех отговора. Той искаше времето да е малко, защото не се тревожеше за Астрид. За него тя бе пешка. Аз, напротив, бях една от фигурите на задната редица. Нямах представа защо, но така беше.
Листът затрепери в ръката ми, докато дочитах последните редове.
Ако се съгласиш да ми помагаш през лятото, докато завърша работата си, твоята стара приятелка (и може би любовница) ще бъде спасена и завинаги ще се излекува от рака. Ако откажеш, ще я оставя да умре. Разбира се, това ти се струва жестоко, дори чудовищно, но ако осъзнаваше важността на делото ми, щеше да мислиш другояче. Да, дори ти! Отдолу прилагам телефонните си номера — домашен и мобилен. Сега, докато пиша, отстрани съм сложил листче с телефона на госпожица Содърбърг. Ако ми се обадиш — с положителен отговор, естествено — ще я потърся.