Накратко, добрах се до интересна информация. Според католическата църква „De Vermis Mysteriis“ е сред шестте така наречени „Забранени книги“, известни като гримоари102. Останалите са „Книга на Аполон“ (той е бил лекар по времето на Исус) „Книга за тайните“ от Алберт Велики (магии, талисмани, разговори с мъртвите), „Лемегетон“ или „Малкият ключ на Соломон“ (уж написана от цар Соломон) и „Гримоар на Пикатрикс“. Навярно последната и „De Vermis Mysteriis“ са вдъхновили Лъвкрафт при съчиняването на „Некрономикон“.
Оказа се, че могат да се намерят всички „Забранени книги“ С ИЗКЛЮЧЕНИЕ HA „De Vermis Mysteriis“. Според Уикипедия до началото на двайсети век тайните пратеници на Католическата църква (за това е писал и Дан Браун!) са изгорили почти всички екземпляри от въпросната творба (впрочем папската армия отказва да признае съществуването ѝ). Съдбата на оцелелите шест-седем екземпляра е неизвестна — предполага се, че са били унищожени или че са притежание на частни колекционери.
Джейми, всички Забранени книги описват МОГЪЩЕСТВОТО и как да го придобиеш с помощта на алхимията (която сега наричаме „наука“), математиката и зловещи окултни ритуали. Мисля, че са бабини деветини, но все пак нещо ме тревожи — ти сподели с мен, че Джейкъбс е посветил живота си на изучаване на електричеството, и ако се съди по успехите му в лечението с електрически ток, сега той притежава страховита сила, неописуемо могъщество. Което ми напомни онази стара поговорка: „Който хване тигър за опашката, не смее да го пусне.“
И още два факта за твое сведение.
Номер едно: до средата на седемнайсети век Католическата църква наказвала с отлъчване всеки, дръзнал да изучава potestas magnum universum (силата, която движи света).
Номер две: в Уикипедия се твърди (без да се излагат доказателства, признавам), че най-прочутото двустишие в „Некрономикон“ е преписано от екземпляр на „De Vermis Mysteriis“, до който Лъвкрафт е имал достъп (със сигурност не го е притежавал, бил е твърде беден, за да си купи толкова рядка книга). Ето цитата: „Не е мъртво онова, що лежи във вечността; в небивали еони ще умре дори смъртта.“ От него сънувах кошмари. Честна дума.
Понякога ти наричаше Чарлс Джейкъбс „моя някогашен пети персонаж“. Дано най-сетне си приключил с него, Джейми. Навремето нямаше да приема насериозно тези дивотии, но навремето си мислех, че чудодейните изцеления — тези циркове, устройвани от евангелистите — са само въдица за баламите.
Обади ми се някой път, става ли? Успокой ме, че житието и битието на Джейкъбс вече не те вълнуват, че този човек е останал в миналото ти.
Разпечатах имейла и го прочетох още два пъти. После направих справка в Гугъл за „De Vermis Mysteriis“ и намерих всичко, което ми беше написала Бри, плюс още нещо. В блог за антикварни книги, наречен „Тайни томове за магии & заклинания“ някой беше нарекъл забранения гримоар на Лудвиг Прин „най-опасната книга, писана някога“.
Излязох от жилището си, разходих се до най-близката будка и за първи път след краткия флирт с тютюна в университета си купих пакет цигари. В жилищната ми сграда пушенето беше забранено, затова седнах на стъпалата пред входната врата и запалих. При първото дръпване се закашлях, зави ми се свят и си помислих: „Тези проклетии щяха да погубят Астрид, ако Чарли не се беше намесил.“
Да. Чарли и чудотворните му изцеления. Чарли, който беше хванал за опашката тигър и не искаше да го пусне.
„Нещо стана — каза Астрид в съня ми, хилейки се зловещо — нямаше ѝ следа от предишната ѝ чаровна усмивка. — Нещо стана и Майка скоро ще дойде.“
Помня и какво каза, след като Джейкъбс ѝ пусна в главата тайното си електричество:
— В стената има врата, покрита с бръшлян. Мъртъв бръшлян. Тя чака.
А когато бившият пастор я попита коя е „тя“, Астрид изломоти:
— Не е онази, която очаквате, която ви трябва.
„Мога да наруша обещанието си — казах си и хвърлих цигарата. — Няма да ми е за пръв път.“
Да, наистина. Но тъкмо това обещание трябваше да спазя.
Влязох в жилищната сграда, смачках пакета с цигари и го запратих в кошчето за смет под пощенските кутии. Качих се в апартамента си и позвъних на Бри по мобилния; бях подготвен да ѝ оставя съобщение, обаче тя се обади. Благодарих ѝ за имейла и добавих, че не възнамерявам повече да се срещам с Чарлс. Излъгах без капчица колебание и без да изпитам угризение. Съпругът ѝ имаше право: крайно време беше тя да приключи с житието и битието на Джейкъбс. А настъпеше ли моментът да се върна в Мейн и да изпълня обещанието си, щях да излъжа и Хю Йейтс… поради същата причина.
102
Книги, даващи указания за призоваване на ангели и демони и за придобиване на просветление и магически сили, разпространявани в Европа през Средновековието. Църквата преследвала магьосниците, затова дневниците им се пазели в тайна, за да не бъдат изгорени. — Б.пр.