— Не се опитвай да говориш. Засега недей. Устройството ще работи две минути — засичам по часовника си. Ако те заболи, протегни ръце и веднага ще изключа тока.
Кон не протегна ръце, въпреки че пръстите му се движеха нагоре-надолу, сякаш свиреше на невидимо пиано. Няколко пъти горната му устна конвулсивно се повдигна и зъбите му се оголиха, мускулите около очите му потръпваха. По едно време изрече със същия стържещ, дрезгав глас:
— Пак… мога… да говоря!
— Тихо! — строго каза Джейкъбс. Беше в готовност да изключи тока, очите му следяха секундарника на часовника. След минута, която ми се стори цяла вечност, той натисна превключвателя и бръмченето спря. Разхлаби катарамите и издърпа колана над главата на брат ми. Кон веднага посегна към шията си. Кожата му беше малко зачервена, но надали беше от електрическия ток, а от колана.
— А сега, младежо, искам да кажеш: „Кучето ми въшки има и се дръгне по килима.“ Но ако гърлото те заболи, веднага спри.
— Кучето ми въшки има — изрече Кон със странния си стържещ глас. — И се дръгне по килима. — И добави: — Искам да се изхрача.
— Заболя ли те?
— Не, обаче трябва да се изхрача.
Клеър отвори вратата на бараката. Кон се наведе навън, прокашля се (от гърлото му излезе неприятен звук като от ръждясали панти) и изхвърли храчка, която ми се стори голяма почти колкото валчестата дръжка на вратата. Обърна се към нас и с ръка замасажира гърлото си.
— Кучето ми бълхи има… — Все още не звучеше като себе си, но гласът му беше по-човешки, а думите — по-ясни. Очите му се наляха със сълзи, които се стекоха по лицето му. — … и се дръгне по килима.
— Достатъчно засега — каза Джейкъбс. — Ще отидем в къщата и ще изпиеш чаша вода. Голяма чаша. Трябва да пиеш много вода. Тази нощ и утре. Докато гласът ти зазвучи нормално. Запомни ли?
— Да.
— Когато се прибереш у вас, ще поздравиш вашите, после ще се качиш в стаята си, ще коленичиш и ще благодариш на Бога, че ти върна гласа. Ще го направиш ли?
Кон закима. Вече не плачеше, а ридаеше. С Клеър също ронехме сълзи. Само очите на пастора бяха сухи. Мисля, че беше твърде изумен, за да се разплаче.
Само Патси не беше изненадана. Щом влязохме, потупа Кон по рамото:
— Юнак си ти!
Мори прегърна брат ми, който също го прегърна, но толкова силно, че очите на малкия щяха да изскочат. Патси наля чаша вода от чешмата в кухнята и Кон я изпи на един дъх, после благодари. Гласът му звучеше почти нормално.
— Няма за какво, Кон. Сега е време Мори да си ляга, а вие да се прибирате вкъщи. — Хвана за ръка момченцето, поведе го нагоре по стълбите и без да се обърне, добави: — Вашите ще се зарадват.
„Зарадват“ беше меко казано.
Бяха в дневната, гледаха „Човекът от Вирджиния“9 и все още не си говореха. Дори в огромната си радост и вълнение почувствах студенината помежду им. Анди и Тери трополяха на горния етаж и както обикновено се джавкаха за нещо. Мама плетеше и тъкмо се беше навела, за да размотае преждата в кошчето до нея, когато Кон каза:
— Здравей, мамо. Здравей, татко.
Баща ми зяпна и се втренчи в него. Мама се вцепени и забрави да извади ръка от кошчето. Бавно, много бавно вдигна поглед и прошепна:
— Какво…
— Здравей — повтори Кон.
Тя изпищя, скочи, преобръщайки кошчето с преждите, и сграбчи Кон за раменете, както понякога ни сграбчваше като малки, за да ни сгълчи за някаква беля. Тази вечер нямаше гълчене. Мама притисна Кон в обятията си и се разплака. Чух как Тери и Анди тичат надолу по стълбището, за да видят какво става.
— Кажи още нещо, момчето ми! Кажи още нещо, за да се уверя, че не сънувам!
— Днес не бива да гово… — понечи Клеър да обясни, но Кон я прекъсна. Защото вече можеше да я прекъсне.
— Обичам те, мамо — каза. — Обичам те, татко.
Татко се приближи до Кон и разгледа внимателно шията му, но там не се виждаше нищо: червената резка беше избледняла.
— Да благодарим на Бога! — възкликна той. — Да благодарим на Бога, синко.
Клеър и аз се спогледахме и отново се разбрахме без думи: преподобният Джейкъбс също заслужаваше благодарност.
Обяснихме, че засега Кон не бива да говори и трябва да пие много вода. Анди веднага отиде в кухнята и се върна с грамаданската сувенирна чаша за кафе на татко (с канадското знаме и с надпис „ЕДИН ИМПЕРСКИ ГАЛОН КОФЕИН“10), пълна с вода. Докато Кон пиеше, ние с Клеър се редувахме да разказваме за „чудото“, а той се намеси няколко пъти, описвайки игличките, които е почувствал при включването на колана. Всеки път Клеър го смъмряше и му напомняше, че не бива да говори.
9
10
Имперският (английски) галон е равен на около 4,5 литра, докато американският — на около 3,8 литра. — Б.пр.