— Нито веднъж не спомена за края на света — каза Клеър. Помня колко красива беше тази вечер с тъмносинята си рокля (най-близката до траурна, която имаше в гардероба си) и с тънките найлонови чорапи. Помня също, че почти не хапна на вечеря — само подмяташе с вилицата храната, докато всичко в чинията ѝ се превърна в безформена маса.
— Кой пасаж от Библията прочете? — попита Анди.
— Първото послание към коринтяните — отвърна мама. — Как виждаме само мътно отражение в огледало и така нататък.
— Добър избор — дълбокомислено заключи големият ми брат.
— А той как беше? — попитах. — Как беше преподобният Джейкъбс?
— Беше… притихнал — колебливо отговори тя. — Вероятно размишляваше.
— Размишляваше ли? Как не! — Клеър отмести чинията си. — Беше вцепенен от мъка. Не помръдна, когато пастор Гивънс му каза първи да хвърли пръст в гроба и да повтаря след него славословието, а продължи да седи на сгъваемия стол с ръце, отпуснати между коленете, и с наведена глава. — Тя се разплака. — Прилича ми на ужасен сън, на кошмар.
— Но накрая все пак хвърли пръст, нали? — Татко я прегърна през раменете. — Хвърли по шепа пръст и в двата гроба. Нали, Клеъри-Чери?
— Да — изхлипа тя и се разрида по-силно. — Но чак след като онзи от „Сило“ го хвана за ръцете и го накара да стане.
Кон не продумваше. Огледах се и едва сега забелязах, че не е до масата. Видях го в задния двор до бряста, на който беше окачена люлката от автомобилна гума. Беше прегърнал дървото и подпрял глава на ствола, а раменете му се тресяха.
Помня, че за разлика от Клеър той си беше изял вечерята. Омете всичко в чинията и поиска допълнително.
За следващите три недели настоятелите бяха поканили проповедници от други църкви, но пастор Гивънс не беше сред тях. Предполагам, че не е бил поканен въпреки „сдържаното, утешително и подобаващо“ надгробно слово. Освен с вродената сдържаност и възпитание янките се отличават със странните си схващания по отношение на религията и расата. След три години, когато вече учех в гимназията в Гейтс Фолс, чух един учител с възмущение и с недоумение да споделя с друг:
— Защо, за бога, някой би застрелял онзи Кинг15?! Е, да, беше чернилка, но не беше лош човек.
Вследствие на злополуката занятията на Братството на младите методисти бяха прекратени. Мисля, че всички бяха доволни — дори Анди, когото наричаха „Цар на библейските упражнения“. Нито пасторът, нито ние можехме да си представим да се съберем отново. Щеше да е мъчително да видим къта с играчките, където Клеър и другите момичета забавляваха Мори (и себе си). И кой щеше да ни акомпанира на хармониума, докато пеем? Предполагам, че в Харлоу можеше да се намери друг пианист, но Чарлс Джейкъбс не беше в състояние да го търси, пък и нямаше да бъде същото без Патси, чиято руса коса се развяваше, докато тя кимаше в такт, изпълнявайки жизнерадостни химни като „Маршируваме към Сион“. Сега русата ѝ коса беше под земята и гниеше върху копринената възглавничка в ковчега.
През един мрачен ноемврийски следобед с Тери рисувахме със спрей пуйки и рогове на изобилието по стъклата на прозорците, телефонът иззвъня веднъж по-дълго и после по-кратко: сигнал, че някой иска да се свърже с нас. Мама вдигна, каза две-три думи, затвори и се усмихна:
— Беше преподобният Джейкъбс. В неделя ще води службата и ще изнесе проповед по случай Деня на благодарността. Колко хубаво, нали?
След години (бях вече гимназист) попитах Клеър, която учеше в Мейнския университет и си беше дошла за ваканцията, защо никой не го спря. Бяхме в задния двор до бряста и полюшвахме старата автомобилна гума. Сестра ми не попита за кого говоря — беше ясно. Онази неделна проповед беше оставила белег върху всички ни.
— Може би защото изглеждаше напълно уравновесен. Говореше нормално и разумно. Когато хората започнаха да осъзнават смисъла на думите му, беше твърде късно.
Може би, но помня, че Реджи Келтън и Рой Истърбрук го прекъснаха към края, а самият аз още отначало усетих, че нещо не е наред, защото след пасажите от Библията той не произнесе обичайното „Да е благословено Божието слово“. Преди не пропускаше да го каже — дори в деня, в който ми показа как малкият електрически Исус ходи по Езерото на мира.
Библейският текст в деня на Страшната проповед беше от тринайсета глава на Първото послание към коринтяните — същия пасаж, който пастор Гивънс бил прочел над двата гроба — голям и малък — в „Уилоу Гроув“: „Защото и знанието, и пророчествата ни са само частични. А когато дойде съвършенството, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, говорех по детски, мислех по детски и разсъждавах по детски. Но сега, когато съм вече мъж, съм оставил детинското. Сега виждаме мътно отражение в огледало, но когато дойде съвършенството, ще видим лице в лице. Сега знанието ми е частично, но тогава то ще е пълно, така както Бог ме познава напълно.“16
16
Първо послание на апостол Павел към коринтяните, 13:9-12, съвременен превод 2004. — Б.пр.