— Тази история е за семейство мисионери в някогашното Белгийско Конго, днес Заир, ако не греша. Петима души, които раздават на бедните храна, лекарства и проповядват Божието слово. Намират ги убити. В статията не се споменават подробности — знаете, в „Ню Йорк Таймс“ поместват само удобни факти, — но се намеква, че убийците може да са били канибали.
Джейкъбс чу неодобрителния ропот, подхванат от Реджи Келтън, и вдигна ръка като за благословия.
— Вероятно е ненужно да разказвам и други случаи — за пожари, наводнения, земетресения, бунтове, убийства, — макар че бих могъл. Светът тръпне от страх и ужас. Мен обаче тези истории донякъде ме утешават, защото доказват, че не съм сам в страданието си. Но утехата е минимална, защото смъртта на тези хора също като гибелта на моите близки, изглежда толкова жестока и безпричинна. Казват ни, че Исус Христос се възнася с тялото Си на небето, но твърде често ние, смъртните, оставаме тук, на земята, пред грозна купчина обезобразена плът и ни терзае един и същ въпрос, отекващ като ехо: „Защо? Защо? Защо?“
Чел съм Библията през целия си живот — отначало на скута на мама, после в Братството на младите методисти, след това в богословското училище — и ви уверявам, приятели, че никъде в Светото писание няма отговор на този въпрос. Бегло го засяга само пасажът от Посланието до коринтяните, който ви прочетох. В него апостол Павел все едно ни казва: „Няма смисъл да питате, братя, защото така или иначе няма да разберете какво ви се казва.“ Когато Йов пита самия Господ Бог, получава още по-рязък отговор: „Где беше ти, когато полагах основите на земята?“18
Което на езика на младежите от нашата енория означава: „Разкарай се, глупако.“
Този път никой не се засмя.
Джейкъбс огледа присъстващите. Леко се усмихваше, светлината от витража очертаваше сини и червени ромбчета по лявата му страна.
— Би трябвало религията да е нашата утеха в трудни мигове. Господ е „нашият жезъл и нашата тояга“, се казва в един псалм19. Той ще е с нас и ще ни подкрепя, когато неизбежно тръгнем „по долината на смъртната сянка“. Друг псалм ни уверява, че „Бог е нам прибежище и сила“20, макар че хората, загинали в църквата в Оклахома, може би щяха да възразят… ако имаха уста. А бащата и двамата му сина, които се удавят, за да спасят живота на домашния си любимец? Имали ли са възможност да попитат Господ защо се случва това? Как ли им е отговорил? „Ще ви кажа след малко, момчета“ — това ли им е промълвил, докато водата е изпълвала белите им дробове и смъртта е помрачавала съзнанието им?
Нека изясним какво иска да каже апостол Павел, когато говори за „мътно отражение в огледало“: че трябва да приемем всичко само на вяра. Ако вярата ни е силна, ще отидем на небето и там ще ни се открие истината. Сякаш животът е като виц, чийто край ще научим в рая и чак тогава ще го разберем.
В църквата се чуваше тих женски плач и по-отчетлив мъжки ропот на неодобрение. Но до този момент никой не беше излязъл, нито беше поискал пасторът да слезе от амвона, защото проповедта му граничи с богохулство. Изумлението все още беше твърде силно.
— След като се уморих да търся данни за невинни хора, сполетени от безсмислена и безпричинна, често мъчителна смърт, насочих поглед към различните направления на християнството. Боже мой, приятели, представа си нямате колко са много! Каква кула от доктрини! Католици, методисти и баптисти — консервативни и либерални; Епископална църква, Англиканска църква, Източноправославна църква, Ориенталска православна църква; лютерани, презвитерианци, унитарианци, Свидетели на Йехова, адвентисти от седмия ден, квакери и шейкъри; апокалиптиците от сектата „Сило“ — да не ги пропуснем — и още петдесетина други.
Струва ми се, че религията е нещо като комунална телефонна линия в Харлоу. Всеки иска да се свържи с Божието царство — представете си колко е претоварена линията в неделя сутрин! И знаете ли кое ме удивява? Че всяка църква, посветена на Христовото учение, смята, че само тя има директна връзка с Всевишния. Да не говорим за онези, които не споменах — мюсюлмани, евреи, теософи, будисти и онези, които боготворят Америка със същия плам, с който германците боготворяха Хитлер в продължение на едно кошмарно десетилетие!
В този момент хората започнаха да напускат. Първо се изнизаха само неколцина от задните редове — с наведени глави и с приведени рамене (като напляскани по задниците). Последваха ги още и още. Преподобният Джейкъбс сякаш не забелязваше какво се случва.
— Някои от тези секти и деноминации са миролюбиви, но най-големите — и най-успешните — са изградени върху костите, кръвта и воплите на други, които са имали нахалството да не приемат тяхното виждане за Бог. Римляните хвърляли християните за храна на лъвовете; християните разчленявали онези, които смятали за еретици, магьосници и вещици; Хитлер е принесъл милиони евреи в жертва на фалшивия си бог на расовата чистота. Милиони са били изгаряни, разстрелвани, обесвани, разпъвани, отравяни, екзекутирани на електрическия стол и разкъсвани от кучета… в името на Бога.