Майка ми ридаеше, но аз не я поглеждах. Не можех. Бях като парализиран. От ужас, естествено. Та нали бях само на девет. Но изпитвах и див, неосъзнат възторг от това, че най-сетне някой казва истината — гола и неукрасена. Надявах се пасторът да млъкне, същевременно се молех да продължи и желанието ми се изпълни.
— Христос ни учи да обръщаме и другата буза и да обичаме враговете си. На думи приемаме идеята, но когато ни ударят, си отмъщаваме с двойна сила. Христос изгонва търговците от храма, ала всички знаем, че те не остават задълго навън. Ако сте участвали в църковна игра на бинго или сте чували по радиото пастор да проси подаяния, знаете за какво говоря. Исаия пророкува, че ще дойде ден, когато ще изковем мечовете си на плугове,21 но в нашата мрачна ера ние ги превърнахме в атомни бомби и в междуконтинентални балистични ракети.
Реджи Келтън се изправи. Лицето му беше пламнало… за разлика от мъртвешкибледото лице на Анди.
— Седнете, преподобни. Не сте на себе си.
Джейкъбс сякаш не го чу и продължи пламенната си реч:
— И какво получаваме за нашата вяра? В замяна на кръвта и на даровете, които сме принесли на тази или на онази църква през изминалите векове? Уверението, че в края на пътя ни чака Царството небесно и че когато отидем там, всичко ще ни бъде обяснено и ще възкликнем: „А, да! Сега разбирам!“ Това е голямата награда. От ранно детство ни го набиват в главите: раят, раят, раят! Там ще видим нашите загинали деца, скъпите ни майки ще ни вземат в обятията си! Това е морковът. А тоягата, с която ни налагат, е адът, адът, адът! Преизподнята на вечното проклятие и мъченията. Заплашваме децата на възрастта на непрежалимия ми син, че ще горят във вечен огън, ако откраднат един бонбон, или излъжат къде са си намокрили обувките.
Няма доказателства, че в задгробния живот ни очаква или адът, или раят. Липсват научни данни. Предлага ни се само голословно уверение, съчетано с безумното ни желание да вярваме, че всичко това има някакъв смисъл. Но докато стоях в задната стая на погребалната агенция „Пийбоди“ и гледах обезобразените останки на сина си, който искаше да отиде в Дисниленд много повече, отколкото да се озове в рая, ме осени прозрение. Религията е богословският еквивалент на застрахователна измама: редовно си даваш вноските, а когато трябва да получиш премията, за която си плащал с такава — простете за небогоугодния каламбур — религиозна вяра, откриваш, че компанията, прибирала парите ти, в действителност не съществува.
Рой Истърбрук се изправи сред бързо опустяващата църква. Този небръснат, тромав здравеняк живееше във фургон в парка до железопътната линия в източния район на града. Обикновено идваше на църква само на Коледа, но днес беше направил изключение.
— Преп’добни — избоботи. — Чух, че в жабката на колата ти са намерили шише с пиячка. А Мерт Пийбоди рече, че като се надвесил да работи по трупа, жена ти миришела на бъчва. Ей ти на причина за смъртта ѝ. Ей ти смисъл. Не ти стиска да приемеш божията воля, а? Хубаво, но остави другите на мира. — Той се обърна и с тежки стъпки тръгна към вратата.
Джейкъбс беше като ударен от гръм. Беше се вкопчил в амвона, лицето му беше пребледняло, очите му искряха и толкова силно стискаше устни, че устата му я нямаше.
В този момент се изправи и баща ми:
— Чарлс, достатъчно!
Преподобният Джейкъбс тръсна глава, сякаш да проясни мислите си.
— Да — промълви. — Прав си, Дик. Така или иначе казаното от мен няма да промени нищо.
Само че грешеше. Промени напълно живота на едно момченце.
Той направи крачка назад, огледа се, сякаш се питаше къде се намира, после отново застана до амвона, въпреки че в църквата бяхме само ние от семейство Мортън, църковните настоятели и Ми-Мо, която, закотвена на първия ред, любопитно се кокореше.
— Само още нещо. Идваме от неизвестността и отиваме в неизвестността. Може би там има нещо, но съм сигурен, че то не е Бог, както го разбира която и да е религия. Противоречивите брътвежи на различните изповедания го потвърждават. Те взаимно се отричат и оставят празнина. Ако търсите истината, ако търсите сила, по-велика от човека, обърнете взор към мълнията — милиони волтове в един разряд, сто хиляди ампера и петдесет хиляди градуса по Фаренхайт.22