Да, в това има висша сила. А тук, в тази сграда? Не. Вярвайте в каквото искате, но ще ви кажа нещо: зад мътното огледало на апостол Павел има само една лъжа.
Слезе от амвона и излезе през страничната врата. Ние, Мортънови, седяхме в безмълвен ступор, в какъвто хората сигурно изпадат след бомбена експлозия.
Щом се върнахме вкъщи, мама отиде в спалнята, помоли да не я безпокоим и затвори вратата. Остана там през целия ден. Клеър приготви някаква вечеря и ние се нахранихме почти без да продумаме. По едно време Анди започна да рецитира някакъв пасаж от Библията, който напълно опровергаваше казаното от преподобния Джейкъбс, но татко му се сопна да си затваря устата. Като го видя как е пъхнал ръце в джобовете си, брат ми млъкна.
След вечеря татко отиде в гаража да човърка нещо по „Ракета на колела — 2“. За разлика от друг път Тери — верният му помощник, почти послушник — не го последва, затова отидох аз… макар и неохотно.
— Татко? Може ли да те попитам нещо?
Той лежеше под колата и държеше лампа. Отвън стърчаха само краката му и аз видях, че е обул работен панталон.
— Можеш, Джейми, стига да не е за тази ужасна история сутринта. Защото ако е, и на теб ще кажа да си затваряш устата. Тази вечер не ми се говори за това. И утре е ден. Налага се да подадем молба до Методистката конференция на Нова Англия да го отстранят, а те ще отнесат въпроса до епископ Матюс в Бостън. Шибана история. И слушай, ако ме издадеш на майка си, че съм казал тази дума, свят ще ти се завие.
Не знаех дали въпросът ми е за Страшната проповед, или не е. Знаех само, че трябва да го задам.
— Вярно ли е това, което каза господин Истърбрук? Тя пила ли е?
Светлината под колата престана да се движи. Татко се измъкна изпод колата и ме погледна. Изплаших се, че ще ми се скара, но той не беше ядосан, а тъжен.
— Шушукаше се из града, а сега, след като този кретен Истърбрук го изтърси на всеослушание, слухът сигурно ще се разпространи веднага. Но чуй ме, Джейми: това е без значение. Джордж Бартън получил епилептичен пристъп и навлязъл в отсрещното платно, а тя излизала с колата от завой без видимост и белята станала. Все едно дали е била трезва или с размътена от алкохола глава. Дори Марио Андрети23 не би могъл да избегне сблъсъка. За едно пасторът е прав: хората винаги търсят причина за сполетелите ги нещастия. Но понякога причина няма. — Той вдигна свободната си ръка, омазана с грес, и заканително размаха пръст: — И запомни! Останалото, което чу в църквата, беше безсмисленото дърдорене на полудял от мъка човек.
В сряда преди Деня на благодарността ни разпуснаха на обяд, но аз бях обещал на госпожа Моран да остана да почистя черните дъски и да подредя опърпаните книжки в скромната ни библиотека. Съобщих го на мама, а тя само разсеяно махна с ръка и заръча да се прибера за вечеря. Тъкмо пъхаше във фурната тава с пуйка, но знаех, че не е за нас — беше твърде малка за седмина.
Оказа се, че Кати Палмър (първа натегачка) също е останала, за да се подмаже на учителката, и свършихме всичко само за половин час. Хрумна ми да отида у Ал или у Били да си играем на войници или на нещо друго, но знаех, че ще заговорят за Страшната проповед и за това как госпожа Джейкъбс е убила и себе си, и Мори, защото е била пияна до козирката — слух, който наистина доби достоверността на факт. Не ми се слушаха подобни обвинения, затова тръгнах обратно към къщи. Денят беше необичайно топъл за сезона, прозорците ни бяха отворени и чух мама и сестра ми да се карат.
— Защо не ми разрешаваш да дойда с теб? — кресна Клеър. — Нека види, че поне някои хора в този тъп град още са на негова страна!
— Защото с баща ти сме на мнение, че вие, децата, трябва да стоите по-далеч от него — отговори мама. Бяха в кухнята, аз стоях под прозореца.
— Не съм дете, майко! Аз съм на седемнайсет години!
— Извинявай, но на тази възраст още си дете. Не е редно една девойка да го посещава. Повярвай, знам какво говоря.
— Ами ако отидеш ти, няма ли да плъзнат клюки? Ми-Мо ще те види и за двайсет минути ще разпространи новината по телефона. Щом ти отиваш, ще те придружа.
— Казах не и точка по въпроса!
— Той върна гласа на Кон! — избухна Клеър. — Как може да сте толкова неблагодарни?!
Мама дълго мълча, после промълви: