— Тъкмо затова отивам да го видя. Не за да му занеса храна за утрешния празник, а за да му покажа, че сме му признателни въпреки ужасните неща, които наговори онзи ден.
— Много добре знаеш защо ги каза! Изгуби жена си и сина си! Не е на себе си! Като луд е!
— Знам. — Сега мама говореше по-тихо, а Клеър се разплака и трябваше да се напрягам, за да ги чувам. — Но смъртта на близките му не е оправдание! Нямаше право да наговори такива безобразия. Премина границата. Отиде твърде далеч. Другата седмица си заминава и постъпва разумно. Ако знаеш, че ще те изгонят, по-добре да си тръгнеш доброволно. За да запазиш поне малко самоуважение.
— Уволнен е от настоятелите, предполагам — процеди Клеър с почти презрителна насмешка. — Което означава, че и татко го е отстранил.
— Баща ти нямаше друг избор. Когато пораснеш и вече наистина не си дете, може би ще го разбереш и ще проявиш съчувствие. На Дик сърцето му се къса.
— Добре, върви тогава — каза Клеър. — Да видим дали няколко парчета пуешки гърди с картофи ще компенсират гадното отношение към него. Бас държа, че няма даже да ги опита.
— Клеър… Клеъри-Чери… — подхвана мама.
— Не ме наричай така! — кресна Клеър. Чух как затрополи нагоре по стълбището. „Ще се цупи, ще поплаче в стаята си — помислих си, — после ще ѝ мине. Както преди две години, когато мама отсече, че момиче на петнайсет години не може да отиде на автокино с Дони Кантуел“.
Реших да се помотая още малко в задния двор, докато мама тръгне към дома на пастора. Седнах на люлката от автомобилна гума, без да се крия, но и без да се набивам на очи. След десет минути чух, че входната врата се хлопна. Надникнах иззад къщата и изпратих с поглед мама, която крачеше по пътя с тавичка в ръце. Фолиото върху тавичката проблясваше на слънцето. Влязох в къщата и се качих при сестра ми. Почуках на вратата ѝ, на която се кипреше голям плакат на Боб Дилън.
— Клеър?
— Махай се! — кресна тя. — Не искам да говоря с теб! — Грамофонът дънеше на макс парче на „Ярдбърдс“24.
Мама се върна след около час — доста повече, отколкото е необходимо да оставиш тавичка с храна. С Тери бяхме в дневната, гледахме телевизия и се боричкахме за най-доброто място на вехтия диван (по средата, където пружините не ти се врязват в задника), но мама не ни обърна внимание. Кон беше в стаята си и дрънкаше на китарата, която бе получил за рождения си ден. И пееше.
В неделя след Деня на благодарността службата отново се водеше от Дейвид Томас от конгрегационистите в Гейтс Фолс. Църквата отново беше претъпкана може би защото хората любопитстваха дали преподобният Джейкъбс ще се появи и ще започне пак да богохулства. Но той не дойде. Иначе сто на сто щяха да го накарат да млъкне, а може би дори щяха насила да го изведат. Янките се отнасят много сериозно към религията.
На следващия ден, понеделник, изминах на бегом четиристотинте метра от училището до вкъщи. Хрумнало ми беше нещо, затова бързах да се прибера, преди да е дошъл училищният автобус. Щом се появи и Кон слезе, веднага го сграбчих за ръката и го заведох в задния двор.
— Каква муха ти е влязла в главата? — сопна се той.
— Искам да ме придружиш до дома на пастора. Преподобният ще си замине скоро, може би още утре. Трябва да му кажем, че още го обичаме.
Кон се отдръпна от мен и изтупа тениската си, сякаш се боеше да не съм му лепнал въшки.
— Луд ли си? Не искам да го виждам. Каза, че няма бог.
— Но ти върна гласа с електрическия уред, нали?
Брат ми вдигна рамене:
— Щях да проговоря и без него. Доктор Рено каза, че гласът ми ще се възстанови.
— Да, до седмица-две. Каза го през февруари, а през април ти още не можеше да говориш. Два месеца по-късно.
— Какво от това? Просто стана по-бавно.
Не повярвах на ушите си.
— Шубе такова! — възкликнах.
— Кажи го пак и ще ти шибна един!
— Няма ли поне да му благодариш?
Той стисна устни и се вгледа в мен. Лицето му пламна.
— Не бива да го виждаме. Мама и татко забраниха. Той е луд и сигурно е пиянде като жена си.
Онемях. Просълзих се, но не от тъга, а от гняв.
— Освен това — добави той — трябва да донеса дърва за печката, преди татко да се е прибрал. Иначе ще ми се кара. Затова млъкни и престани да ми досаждаш, Джейми.
И ме заряза на двора. Брат ми, който стана един от най-видните световни астрономи (през 2011 откри четвъртата планета-двойник на Земята, на която може да съществува живот), ме заряза на двора. И никога повече не спомена Чарлс Джейкъбс.
24
„Ярдбърдс“ — английска рокгрупа от средата на 60-те, в която започват кариерата си Ерик Клептън, Джеф Бек и Джими Пейдж. — Б.пр.