Аз останах вкъщи, защото ме болеше стомахът, макар и не толкова силно, както казах на нашите. Не бях запален по футбола, а и ми се струваше, че ще вали.
Погледах телевизия, но на два от каналите вървеше футбол, а на третия дори по-лошо — голф. В стаята на Клеър сега се разполагаше Кон, обаче в шкафа бяха останали нейните книги; реших да взема романче от Агата Кристи. Сестра ми твърдеше, че се четели лесно и било забавно да разплиташ престъплението като детектив заедно с мис Марпъл или с Еркюл Поаро. Влязох в стаята и видях в ъгъла китарата на Кон, около която бяха разхвърлени списания „Запей“. Погледнах я — самотна и забравена — и си помислих: „Дали не мога да изсвиря «Чери, Чери»36?“
Помня този момент ясно както първата си целувка, защото осенилата ме мисъл беше като екзотична чужденка и нямаше нищо общо с онова, което ми се въртеше в главата, когато влязох в стаята на Кон. Мога да се закълна в това пред цяла камара библии. Дори не беше мисъл. Стори ми се, че чух глас.
Взех китарата и седнах на леглото на Кон. Отначало не докоснах струните, а се замислих за парчето „Чери, Чери“. Бях сигурен, че ще звучи добре на кухарката на Кон, защото е построено на акустичен риф (макар че тогава още не знаех този термин). Чувах хармонията в главата си и с удивление осъзнах, че дори виждам акордите. Знаех всичко за тях, освен местата им на грифа.
Грабнах първото списание, което ми попадна под ръка, и потърсих блус — който и да е. Попаднах на един със заглавие „Ще те напълня с пари, маце“37, видях къде да си сложа пръстите, за да хвана ми мажор („Цялата дрисня започва с ми мажор“ — бил казал Хектор Бръснаря на Кон и Рони), и го изсвирих. Акордът беше малко глух, но правилен. „Гибсън“ беше отлична китара и не беше разстроена, макар и да не беше пипана от дълго време. Притиснах по-силно струните с три пръста на лявата си ръка и дори не усетих болка — толкова се зарадвах, че акордът е верен. Направо божествен. Също като онзи, който чувах в главата си.
Кон разучава „Къщата на изгряващото слънце“38 цели шест месеца, обаче все не успяваше да вземе прехода от ре мажор към фа мажор, без да се замисли къде да си сложи пръстите. Аз научих за десет минути три-акордния риф на „Чери, Чери“ — ми мажор, ла мажор, ре мажор и отново ла мажор.
След това разбрах, че със същите три акорда мога да изсвиря „Глория“ на „Шадоус оф Найт“39 и „Луи, Луи“ на „Кингсмен“40.
Свирих, докато пръстите ми завиха от болка, а лявата ми ръка се схвана. Наложи се да спра, обаче нямах търпение да започна отново. Не ме интересуваха нито „Ню Кристи Минстрелс“41, нито фолклорните бози на Иън и Силвия42, но можех по цял ден да свиря „Чери, Чери“ — това парче ми докосваше душата.
Казах си, че ако се науча да свиря хубаво, може би Астрид Содърбърг ще види в мен нещо повече от балама, чиито домашни преписва. Но дори и това беше от второстепенно значение, защото свиренето на китара беше важно само по себе си — беше емоционална реалност, която запълни празнината в мен и ми помогна отново да се почувствам жив.
След три седмици (пак в събота) Кон се върна от Гейтс Фолс по-рано, вместо да остане на традиционното барбекю, което фенклубът организираше след футболния мач. Седях на стълбите пред къщи и дрънках „Дивачката“ на „Трогс“43. Уплаших се, че Кон ще се вбеси, ще изтръгне китарата от ръцете ми и ще ме обвини в кощунство, задето свиря някаква триакордна дивотия на инструмент, създаден за прочувствени протестни песни като „Отговорът с вятъра се носи“44. Но този ден Кон беше отбелязал три тъчдауна и беше поставил училищен рекорд по дължина на пробезите, помагайки на отбора да се класира за плейофите. Той само промърмори:
— Това е най-тъпото парче, което пускат по радиото.
— Не — отвърнах аз. — Наградата за тъпотия печели „Летяща птица“45. Мога да ти я изсвиря, ако искаш.
— Не, по дяволите! — Не се страхуваше да ругае, защото мама беше в градината, татко и Тери работеха в гаража по „Ракетата на колела-3“, а правоверният ни брат вече не живееше с нас. И той като Клеър учеше в Мейнския университет (където според него бъкало от „безполезни хипита“).
— Нали няма да ми забраниш да свиря на китарата ти, Кон?
37
Знаков американски блус на Фъри Луис от 1928 г., станал част от репертоара на много рокбанди от 60-те и 70-те. — Б.пр.
38
„Къщата на изгряващото слънце“ — фолклорна песен, чиято най-успешна комерсиална версия е записана през 1964 от английската рокгрупа „Енимълс“. — Б.пр.
40
Американска рокгрупа, популярна през 60-те, известна най-вече със записа от 1963 на песента „Луи, Луи“ на Ричард Бери — Б.пр.
43
Английска рокгрупа от 60-те с популярни хитове в британските и американските класации, най-известен сред които е „Дивачката“. — Б.пр.
44
Емблематична песен от 1963 на американския певец и поет Боб Дилън, който е сред знаковите фигури на общественото недоволство в САЩ. — Б.пр.