Взех банкнотата, все още чувствайки, че сякаш сънувам. Плъзнах страничната врата с лявата си ръка. Пръстите ме боляха от свиренето.
— В четвъртък те чакам на репетиция — каза Норм. — В музикалния салон след часовете. Обаче няма да те закарам до вас с микробуса, защото с татко ще боядисваме една къща в Касъл Рок.
Казах му да не се притеснява. Ако и Кон не можеше да ме закара, щях да се прибера на стоп. Повечето пътуващи по шосе № 9 между Гейтс Фолс и Харлоу ме познаваха и все някой щеше да ме качи.
— Репетирай „Кафявоокото момиче“50. Много изоставаше от нас.
Обещах, че ще се постарая.
— И още нещо, Джейми.
Погледнах го.
— Общо взето, се справи добре.
— По-добре от Снъфи — обади се Пол.
— Много по-добре от онзи дървеняк — добави Кени.
Похвалите им почти компенсираха разочарованието ми от отсъствието на Астрид.
Татко си беше легнал, но мама седеше до кухненската маса и пиеше чай. Беше по нощница, но още не беше свалила вечерния си грим и изглеждаше много красива. Усмихна се и забелязах, че очите ѝ са пълни със сълзи.
— Мамо? Добре ли си?
— Да. Радвам се за теб, Джейми. Но и малко се страхувам.
— Недей! — Аз я прегърнах.
— Нали няма да пропушиш покрай тези момчета? Обещай ми.
— Мамо, вече обещах.
— Обещай ми пак.
Подчиних се. На четиринайсет е по-лесно да обещаваш, отколкото да се изпотиш.
Кон лежеше на кревата си и четеше някаква научна книга. Недоумявах как човек може да чете такива книги за удоволствие (особено когато е гимназиален футболен герой), но Кони можеше. Като ме видя, остави книгата и каза:
— Беше доста добър.
— Откъде знаеш?
— Отбих се да ви чуя за минутка. Свирехте онази тъпа песен.
— „Дивачката“. — И без да го попитам, знаех за кое парче говори.
Следващия петък свирихме в залата на Дружеството на американските ветерани, а в събота — на училищното парти. Помня, че на него Норм промени текста на „Искаш да те лъжа, бейби“ на „Искаш да те лижа, бейби“. Възрастните не загряха — никога не се вслушват в текстовете на песните, но съучениците ни забелязаха и бяха във възторг. Спортният салон в гимназия „Гейтс Фолс“ беше голям и служеше като усилвател, затова вадехме страхотен саунд, особено на гръмките парчета като „Лекът е любов“51 .Абе, ние, момчетата, вдигахме голяма дандания (дано „Слейд“ ми простят за перифразата52). През почивката Кени, Норм и Пол отидоха в пушкома. Последвах ги и аз.
В пушкома имаше и няколко момичета, сред които Хети Гриър — тази, която беше плеснала Норм по задника в деня на моето прослушване. Тя го прегърна през шията и се притисна до него. Норм пъхна ръцете в задните джобове на джинсите ѝ и я придърпа още по-близо до себе си. Стараех се да не ги зяпам.
Зад мен някой плахо каза:
— Джейми?
Обърнах се. Беше Астрид. Носеше бяла права пола и синя блузка без ръкав. Косата ѝ, която в училище беше благоприлично вързана на опашка, сега беше разпусната и обрамчваше лицето ѝ.
— Здрасти — казах, но ми се видя недостатъчно и добавих: — Здрасти, Астрид. Не те видях в салона.
— Дойдох по-късно, защото с Бони чакахме баща ѝ да ни докара с колата. Страхотни сте!
— Благодаря.
Норм и Хети се целуваха като луди. Норм издаваше звуци като прахосмукачката на майка ми. Освен това се натискаха, но Астрид не ги забелязваше. Сияещите ѝ очи не се откъсваха от лицето ми. Обиците ѝ бяха във формата на жаби. Сини жаби, в тон с блузата ѝ. В подобни моменти забелязваш и най-малките подробности.
Стори ми се, че чака да кажа още нещо, затова допълних репликата си:
— Благодаря много.
— Ще пушиш ли?
— Аз ли? — Хрумна ми за миг, че майка ми я е пратила да ме шпионира. — Не пуша.
— Тогава ме изпрати до салона.
Подчиних се на драго сърце. Разстоянието между пушкома и задния вход на спортния салон беше четиристотин метра. Искаше ми се да беше четири километра.
— С някого ли си дошла? — попитах.
— Само с Бони и Карла. Не съм с гадже. Нашите не ми дават да излизам с момчета, докато не стана на петнайсет.
И може би за да ми покаже колко глупава е тази забрана, тя ме хвана за ръката, а като стигнахме до задния вход, ме погледна в очите. Без малко щях да я целуна, но ме достраша.
Понякога момчетата са тъпанари.
Докато товарехме барабаните на Пол в микробуса след купона, Норм ми каза строго, почти бащински:
— След почивката направи хиляда гафа. Какво ти стана?
52