Кели
ПП: Сигурно няма да ме послушаш, Джейми, но ако не се вземеш в ръце, след година ще си в затвора. И то ако извадиш късмет. Ако ли не, ще си в гроба.
Понечих да пъхна бележката в задния си джоб, но хартийката падна на протрития зелен мокет — бях забравил, че съм гол. Взех я, запратих я в кошчето за смет и погледнах през прозореца. Паркингът беше празен с изключение на един стар форд и някакъв раздрънкан фермерски пикап. Експлорърът на групата и бусът с техниката, шофиран от саунд инженера, ги нямаше. Кели не се беше пошегувал. Тези шантави фалшивци ме бяха зарязали. Голямо чудо — прав им път. Понякога си мислех, че ако изсвиря още една кънтри боза, ще загубя и последните останки от разсъдъка си.
Реших, че първата ми работа е да си ангажирам стаята за още една нощувка. Не изгарях от желание да остана в Тулса, особено при шумотевицата, която се носеше от панаира, но ми трябваше малко време да обмисля следващия си ход. Плюс това исках да си купя хероин, а човек трябва да е много смотан, за да не си намери дрога на щатски панаир.
Изритах в ъгъла напиканите си боксерки („Бакшиш за камериерката“ — казах си злобно) и дръпнах ципа на сака си. Вътре имаше само мръсни дрехи (предния ден възнамерявах да потърся обществена пералня — още нещо, което бях пропуснал да направя), но поне бяха сухи мръсни дрехи. Облякох се и по напуканата асфалтирана алея се затътрих към рецепцията; постепенно походката ми на зомби еволюира в танц на зомби. При всяко преглъщане чувствах болки в гърлото — само това ми липсваше, за да е пълна веселбата.
На рецепцията седеше петдесетгодишна селяндурка с каменно лице, над което се извисяваше копа от тупирана рижава коса. На екрана на малък телевизор пред нея водещият оживено разговаряше с Никол Кидман. Над телевизорчето беше окачена рамкирана картина, изобразяваща Исус, който подарява кученце на две дечица. Не се изненадах. Хората в Средния запад често бъркат Христос с Дядо Коледа.
— Твойте се изнесоха — отбеляза рижавата, след като намери името ми в регистрационната книга. Местният ѝ акцент звучеше като зле настроено банджо. — Дигнаха гълъбите преди два-три часа. Щели да бият път чак до Северна Каролина.
— Известно ми е — казах. — Вече не съм от групата.
Тя повдигна вежда.
— Творчески разногласия — обясних.
Веждата ѝ се повдигна още по-нагоре.
— Ще остана още една нощ.
— Бива. В брой или с карта?
Имах към двеста в брой, но ги пазех, за да си купя дрога на панаира, затова подадох картата си от „Банк ъф Америка“. Тя набра номера за справка и зачака със слушалка, подпряна между ухото и месестото ѝ рамо, зяпайки реклама за хартиени кърпи, които явно можеха да попият разлети течности с обема на езерото Мичиган. След рекламата включиха отново токшоуто с Никол Кидман, този път в компанията на Том Селек, а селската хубавица продължаваше да чака да я свържат. Изглежда, това не я притесняваше, обаче аз започнах да се нервя. Сърбежите отново се появиха, болният ми крак пулсираше. При следващата реклама рижавата се оживи, завъртя стола си към прозореца и проведе кратък разговор, загледана в яркосиньото небе на Оклахома. След това ми върна кредитната карта:
— Отхвърлена е. Чудя се дали да ти взема доларите. Ако въобще ги имаш.
Беше гадно, но се насилих да пусна най-любезната си усмивка:
— Картата е наред. Станала е грешка. Случва се постоянно.
— Ще коригираш грешката в някой друг мотел — се тросна тя. (Коригираш! Каква засукана дума за една селячка!) — На нашата улица има още четири, ама не са нещо особено.
„За разлика от този крайпътен «Риц-Карлтън»“ — помислих си и кротко казах:
— Опитайте отново с картата.
— Душко, няма защо да се хабя. Нали те виждам!
Кихнах и си избърсах носа в ръкава на тениската си с логото на групата на Чарлс Даниълс59. Голямо чудо, и без това не беше чиста. Меко казано.
— За какво намеквате? — попитах.
— Слушай, готин, зарязах първия си мъж, когато с братята му преминаха на крек. Не се обиждай, ама си ми ясен. За снощи е платено с кредитната карта на групата, но щом вече свириш соло, както се казва, ще освободиш стаята в един часа.
— На вратата пише, че мога да остана до три.
Тя вирна пръста си с нащърбен нокът към табелата вляво от картината с Исус и кученцето. Надписът гласеше:
59
Чарлс Едуард (Чарли) Даниълс (1936-) — американски кънтрипевец и инструменталист. — Б.пр.