Помнех.
— „Галерията от злодеи“ ми отвори очите за възможностите на проектора, тогава измислих Портретите с мълнии. Поредният трик, ще кажеш. Да, но ми помогна да напредна в проучванията си и още ми помага. В Джойленд имах на екрана две изображения — жена с бална рокля и мъж с фрак и с папийонка. Някои мъже се снимаха, но бяха учудващо малко. Предполагам, че приятелите им — простовати провинциалисти — им се подиграваха заради тузарското облекло. А на жените никой не се подиграва. Жените обожават да се кипрят и да се правят на принцеси. Затова като видят демонстрацията ми, се нареждат на опашка да се снимат.
— Откога си в този бизнес?
Той присви око и започна да пресмята. После изведнъж изненадано се ококори:
— Цели петнайсет години!
Поклатих глава и се усмихнах.
— От пастор си станал мошеник.
В момента, в който го изрекох, осъзнах, че го обиждам, но още бях изумен, че бившият ми пастор върти такава търговия. Джейкъбс обаче не го прие като обида. Застана пред огледалото, възхити се от идеалния възел и ми намигна.
— То е същото — отвърна. — И в двата случая задачата ти е да убедиш балъците да купят стоката ти. А сега ме извини, отивам да продам няколко мълнии.
На излизане остави хероина на масичката по средата на кемпера. От време на време го поглеждах, дори в един момент го взех, но нямах желание да смръкна. Да ви кажа честно, не разбирах защо съм пропилял толкова години от живота си заради този прах. Запитах се дали всеки се отнася със същото недоумение към бившите си мании. Не знаех.
И досега не знам.
Като повечето бачкатори по панаирите Бриско си вдигна чукалата и тръгна да си търси по-добре платена работа; попитах Джейкъбс мога ли да заема неговото място и той веднага се съгласи. Така му спестявах труда да търси някой местен дървеняк, който да тътрузи фотографския апарат, да подава цилиндъра и да се преструва, че го е ударил ток. Дори ми предложи да свиря на китарата по време на представлението.
— Нещо, което да държи в напрежение — добави — и да накара селяците да повярват, че момичето ще изгори на стола.
За мен беше фасулско. Редуването на акордите ла минор и ми мажор (основните акорди в „Къщата на изгряващото слънце“66 и „Срутването в мина «Спрингфийлд»“67, ако ви интересува) неизменно внушава усещане за обреченост. Свирех с удоволствие, макар да мислех, че бавни, тежки удари на барабан ще подсилят ефекта.
— Не се привързвай твърде много към работата — посъветва ме Джейкъбс. — Няма да остана още дълго тук. След като затворят панаира, посещаемостта на лунапарка рязко спада.
— Къде ще отидеш?
— Не съм решил, обаче съм свикнал да пътувам сам.
— Потупа ме по рамото и добави. — Казвам го, за да знаеш.
Вече знаех. След смъртта на скъпите си хора Чарли Джейкъбс беше станал единак.
Прекарваше в работилницата си все по-малко време. Започна да пренася някои уреди в ремаркето, което щеше да прикачи към кемпера, когато отново тръгне на път. Усилвателите, които не бяха усилватели, както и две от четирите продълговати метални кутии, така и не се появиха. Предположих, че иска да започне начисто на новото си място, където и да беше то. Сякаш беше стигнал до края на една пътека и смяташе да пробва друга.
Самият аз нямах идея накъде да поема в живота, след като вече бях освободен от бремето на наркотиците (и от болките в крака — да, и това се случи), обаче да пътувам с Царя на електричеството със сигурност не влизаше в плановете ми. Бях му благодарен, но не чак колкото можеше да се очаква, тъй като бързо забравих мъките, от които ме беше избавил (както майката забравя болките от раждането). Пък и той ме плашеше. Също и неговото „тайно“ електричество. Наричаше го с грандиозни думи — „тайната на вселената“, „пътят към върховното познание“, но разбираше с какво се е захванал колкото двегодишно дете разбира колко е опасен пистолетът, намерен в шкафа на баща му.
И като стана дума за шкаф… аз надникнах в неговия. Намерих албум със снимки на Патси, на Мори и на тримата заедно. Страниците бяха подвити от прелистване, подвързията беше оръфана. И без да съм детектив, щях да разбера, че е гледал тези снимки много пъти, обаче никога не бях го виждал да разгръща албума. Това беше неговата тайна.