„Нещо стана — помислих си. — Нещо, нещо, нещо“.
— Не — отвърнах.
— То пък и да е, сякаш ще ми кажеш. Нали си му агент.
После си отиде — вървеше с наведена глава и нито веднъж не се обърна.
В кемпера заварих Джейкъбс да притиска кърпа с лед до подутата си долна устна. Беше сменил окървавената си риза с чиста. Изслуша моя разказ за историята на Морс, после каза:
— Завържи ми вратовръзката отново, Джейми. Закъсняваме.
— Момент, не бързай толкова. Трябва да помогнеш на това момиче както помогна на мен. Със слушалките.
Той ми хвърли поглед, в който се четеше нещо опасно близо до презрение.
— Мислиш ли, че татенцето ще ме пусне да припаря до малката? Плюс това проблемът ѝ — неспособността ѝ да се контролира — ще изчезне от само себе си. Момичето ще се оправи. Всеки добър адвокат ще убеди съдията, че е била в състояние на умопомрачение. Ще ѝ се размине с предупреждение.
— И друг път се е случвало, нали?
Той сви рамене, като избягваше да ме погледне в очите, макар че гледаше към мен.
— Да, от време на време има странични ефекти, но не чак толкова екстравагантни като този опит за грабеж.
— Ти се учиш в движение, признай си! Всичките ти клиенти са опитни зайчета. Аз — също.
— По-добре ли си сега или не?
— Добре съм. — „Като изключим някои зловещи случки посред нощ“ — добавих наум.
— Тогава ми завържи вратовръзката.
Без малко щях да откажа. Бях му ядосан — на всичкото отгоре се беше измъкнал през задната врата и беше повикал охраната. И все пак му бях длъжник. Беше ми спасил живота, което беше хубаво, освен това ми беше дал възможност да живея нормално, което беше още по-хубаво.
Затова завързах вратовръзката. Изнесохме представлението. Всъщност не едно, а шест. Публиката ахна, когато в небето избухнаха фойерверките по случай закриването на панаира, но не със същия възторг, с който посрещаше портретите с мълнии, сътворени от илюзиониста Дан. И докато всяко момиче гледаше с премрежен поглед своя образ на екрана, аз редувах ла минор с ми мажор и се питах кое от тях ще открие, ще е загубило част от разума си.
Плик, пъхнат под вратата ми. Дежа вю — отново, както казва Йоги Бера68 Само дето този път не се бях напикал в леглото, оперираният крак не ме болеше, не ме тресеше грип и не треперех в бясна нужда да се снабдя с хероин. Наведох се, вдигнах плика и го отворих.
Не мога да си кривя душата — моят пети персонаж не си падаше по лигавите сбогувания. В плика имаше още един с логото на Амтрак69, към който с кламер беше прикрепен лист от бележник с написани име и някакъв адрес в град Недърленд, щата Колорадо. Под него Джейкъбс беше добавил три изречения: „Този човек ще ти даде работа. Задължен ми е. Благодаря, че ми завързваше вратовръзката. Ч. Д. Дж.“
Отворих плика с логото на „Амтрак“ — вътре имаше еднопосочен билет за планинския експрес от Тулса до Денвър. Дълго го гледах и се колебаех дали да не го върна на касата и да взема парите. Или да го използвам и да се пробвам на музиканската борса в Денвър. Само че щеше да мине време, докато се сработя с нова група. Пръстите ми бяха отслабнали, не бях във форма. А и с дрогата щеше да се появи проблем. Когато си пътуващ музикант, всички около теб се друсат. Джейкъбс беше казал, че до две години магията на портретите му изчезва. Откъде да знам дали няма да е същото и с магическия лек срещу наркомания? Можех ли да знам, след като самият той не знаеше?
Същия следобед взех такси до автосервиза в западния район на Тулса, в който доскоро се помещаваше работилницата на Джейкъбс. На пода, изцапан с грес, нямаше ни едно парченце жица.
„Тук нещо стана с мен“ — казах си и се запитах дали отново бих сложил онези слушалки, ако ми се удадеше възможност да повторя всичко отначало. Реших, че сигурно ще го направя — по странен, непонятен начин, това ми помогна да реша и за билета. Не го върнах, заминах за Денвър, а от там взех автобус до Недърленд — градче, кацнало на западния склон на Скалистите планини. Там се запознах с Хю Йейтс и започнах живота си за трети път.
VII
Баща ми умря през 2003, след като надживя съпругата си и две от петте си деца. Клеър Мортън Оувъртън нямаше още трийсет години, когато бившият ѝ съпруг ѝ отне живота. И майка ми, и най-големият ми брат починаха на петдесет и една годишна възраст.
68
Лорънс Питър (Йоги) Бера — американски бейзболист, прочут с коментарите си, съдържащи противоречие или тавтология. — Б.пр.