Светът отвъд света, си казах, след това прогоних тази мисъл от главата си — или по-точно се опитах — и се хванах за работа.
През 2008 все още нямах собствен лаптоп — изглезих се с такъв едва година по-късно, — но в Студио 1 и 2 имаше достатъчно компютри, тъй като използвахме за записите програми на „Епъл Макинтош“, и в следобедната пауза потърсих името „Ч. Дани Джейкъбс“ в Гугъл. Имаше хиляди споменавания. Явно бях пропуснал много, откакто „Ч. Дани“ се беше появил в националния пейзаж преди десет години, но това беше разбираемо. Рядко гледах телевизия, интересът ми към попкултурата се въртеше около музиката, а връзките ми с църквата бяха прекъснали отдавна. Нищо чудно, че бях пропуснал възхода на проповедника, когото Уикипедия наричаше „Оръл Робъртс87 на двайсет и първи век“.
Джейкъбс не беше основал своя мегацърква, но седмичното му предаване „Целебен час с божия глас“ се излъчваше в цялата страна по кабеларки, в които телевизионното време беше евтино, а печалбите от „волните пожертвования“ — големи. Шоуто излъчваше на запис сеансите „Под шатъра на чудодейния лечител“, с които пастор Дани обикаляше страната (като избягваше Източния бряг, където хората, изглежда, бяха по-малко лековерни). На снимките, направени през годините, виждах как Джейкъбс остарява и побелява, но погледът му остава неизменен: фанатичен и някак оскърбен.
Около седмица преди с Хю да отидем да видим Джейкъбс в естествената му среда, се обадих на Джорджия Донлин и я помолих за телефонния номер на дъщеря ѝ — момичето, което учеше компютри в Колорадския университет. Името ѝ бе Бриана.
С Бри проведохме изключително интересен разговор.
VIII
Разстоянието от Недърленд до панаира в окръг Норис беше сто километра, така че с Хю имахме достатъчно време за разговори, но до Денвър почти не обелихме дума. През повечето време се любувахме на пейзажа. Като изключим черната линия смог над Арведа, беше идеален ден в началото на лятото.
Тогава Хю спря радиото и поредицата от златни класики по Кей Екс Кей Ел секна.
— Брат ти Конрад оплака ли се от странични ефекти, след като Преподобният го излекува от ларингита или каквото там му е имало?
— Не, и това е напълно естествено. Джейкъбс твърдеше, че лечението е било наужким, плацебо, и според мен казваше истината. Сигурно е така. Тогава е започвал и най-мащабният му проект е била телевизионната антена. Проблемът се е криел в съзнанието на Кон.
— Внушението е могъщо нещо — съгласи се Хю. — Както и вярата. Виж групите и певците, които се редят на опашка при нас да записват, въпреки че сега почти никой не купува компактдискове. Проучи ли Ч. Дани Джейкъбс?
— Подробно. Дъщерята на Джорджия ми помага.
— И аз се поразрових — обзалагам се, че повечето му сеанси протичат както при брат ти. Хора с психосоматични заболявания решават, че са изцелени, щом пастор Дани ги докосне с вълшебните си Божи пръстени.
Вероятно беше прав, но след като видях Джейкъбс на панаира в Тулса, не се съмнявах, че е усвоил тайната да ловиш баламурници: освен да чуят как месото цвърчи в тигана, трябва да им подхвърлиш и някоя мръвка. Жени се кълнат, че са се спасили от мигрената, мъже се удивляват, че ишиасът вече не ги мъчи — прекрасно, обаче всичко се крепи на едната честна дума. Такива изцеления не са, да речем, портрети с мълнии.
Поне двайсетина сайта го разобличаваха, включително един с гръмкото заглавие „Ч. ДАНИ ДЖЕЙКЪБС: ПАСТОР МЕНТЕ“. В тях стотици хора бяха публикували мнението си, че „раковите тумори“, които пастор Дани премахва, са свински или кози черен дроб. На съборите не се разрешаваше снимането и „разпоредителите“ конфискуваха филма, ако хванеха някого да извършва нарушение, но въпреки всичко бяха изтекли доста фотографии. Някои всъщност допълваха официалните видеоклипове в сайта на Ч. Дани. На други обаче лепкавата гадост в ръцете на пастора определено приличаше на кози дроб. Подозирах, че туморите са фалшиви — тук прекалено ми напомняше евтин панаирджийски трик. Но това не означаваше, че всичко, което Джейкъбс върши, е спектакъл. В този линкълн „Континентал“ с размерите на яхта се возеха двама мъже, които можеха да го потвърдят под клетва.
— Страдал си от сомнамбулизъм, придружен от гърчове — обобщи Хю. — Което в един здравен сайт се нарича миоклония. В твоя случай — временна. Появила се е натрапчивата нужда да се бодеш с нещо, сякаш подсъзнателно все още се боцкаш с иглата.
87