Ривард, Джергенс, Минтуър, Хикс и всички други в окончателния списък бяха изцелени със „свещените пръстени“ на Джейкъбс между май 2007 и декември 2008, когато евангелистката обиколка беше приключила в Сан Диего.
Бри с готовност започна втория етап от работата, но през октомври 2008 отношението ѝ се промени. Тогава намери съобщение за Робърт Ривард — буквално два-три реда — в „Уийкли Телеграм“, който излизаше в окръг Монро. „Излекуваното по чудо момче“ било прието в Детската болница на Сейнт Луис по причини, които „не били свързани с предишната му мускулна дистрофия“.
Бри започна проучвания и по компютъра, и по телефона. Родителите на Ривард отказаха контакт с нея, но накрая една сестра от Детската болница проговори, когато Бри ѝ каза, че се опитва да разобличи Ч. Дани Джейкъбс. Всъщност не беше точно така, но подейства. След като Бри ѝ обеща, че името ѝ никога няма да се появи в статия или книга, сестрата сподели, че Боби Ривард бил приет за лечение заради „верижни главоболия“ и му направили купища изследвания. Резултатите изключили мозъчен тумор като причина за оплакването. Накрая детето било прехвърлено в „Гадс Ридж“ в Оуквил, Мисури.
— Каква болница е това? — попитала Бри.
— Психиатрична. — Докато Бри смилаше тази информация, сестрата допълни: — Влезеш ли в „Гадс“, няма излизане.
Опитите на Бри да научи нещо повече в „Гадс Ридж“ удариха на камък. Тъй като смятах Ривард за нашия нулев пациент94, отлетях за Сейнт Луис и наех кола, с която стигнах до Оуквил. След няколко дни висене в най-близката до болницата кръчма намерих санитар, който се съгласи да проговори срещу скромната сума от шейсет долара. Робърт Ривард все още се движел нормално, но не стигал по-далеч от ъгъла на стаята си. Заставал там, все едно е наказан, докато някой не дойдел да го отведе до леглото му или до най-близкия стол. В добрите си дни се хранел; в лошите, които преобладавали, трябвало да го хранят чрез системи. Разновидност на кататонията. Или на пълното изкукване, по думите на санитаря.
— Още ли непрекъснато го боли глава? — попитах.
Санитарят сви яките си рамене.
— Кой знае?
Кой наистина?
Доколкото можехме да преценим, деветима души от списъка бяха здрави. Тук се включваше Роуина Минтуър, която отново работеше като учителка, и Бен Хикс, с когото лично разговарях през ноември 2008, пет месеца след изцеляването му. Не му казах всичко (не споменах за електричество от традиционен или нетрадиционен характер), но споделих достатъчно, за да демонстрирам добронамереност: хероиновата ми зависимост, излекувана от Джейкъбс през деветдесетте, и смущаващите последици, които постепенно намаляха и накрая изчезнаха. Държах да се осведомя дали при него са се проявили странични ефекти: оплаква ли се от бели петна в паметта, вижда ли проблясващи светлини, ходи ли насън, обзема ли го непреодолимо желание да сквернослови като при синдрома на Туре?
Съвсем не. Чувствал се превъзходно.
— Не знам дали е бил Божи проводник или не — увери ме Хикс на чаша кафе в кабинета си. — Жена ми е убедена в това, нейна си работа, не ме интересува. Нямам болки и на ден изминавам по три километра пеш. След още два месеца очаквам лекарят да ми разреши да играя тенис — е, на двойки, където почти не се тича. Тези неща ме интересуват. Ако е направил за вас това, което казвате, значи ми влизате в положението.
Влизах му в положението, но влизах в положението и на други хора.
Робърт Ривард си изкарваше супер в психиатрично заведение и пиеше глюкоза със системи вместо кока-кола с приятели.
Патриша Фармингдейл, излекувана от периферна невропатия в Шайен, Уайоминг, опитала да се ослепи, като сипала сол в очите си. Не помнеше кога го е направила, нито пък защо.
Стивън Дрю от Солт Лейк Сити изпитвал непреодолимо желание да върви пеш, след като бил излекуван от мозъчен тумор. Правел разходките си — някои от тях маратонски преходи от по двайсет и пет километра — в пълно съзнание. Внезапно усещал необходимост да тръгне и поемал накъдето му видят очите.
Вероника Фриймонт от Анахайм на моменти страдала от „прекъсване на зрението“. В един такъв момент тя шофирала (за щастие с ниска скорост) и се блъснала в друга кола. Дала отрицателни проби за алкохол и наркотици, но въпреки това върнала шофьорската си книжка, уплашена, че случаят може да се повтори.
В Сан Диего, след чудодейното изцеление от травма на шийните прешлени, Емил Клайн се поддавал на натрапчиви импулси да яде пръст в двора на къщата си.
А през август 2008 Ч. Дани Джейкъбс отстранил лимфома на Блейк Гилмор от Лас Вегас. Месец по-късно Гилмор загубил работата си като крупие на блекджак, когато започнал да псува на поразия клиентите — например „Айде бе, лайняр смотан, изтегли тъпата карта, колко му е!“. Когато започнал да разговаря по подобен начин с трите си деца, жена му го изгонила от вкъщи. Той се преместил в занемарен мотел, северно от Фешън Шоу Драйв. След две седмици го намерили мъртъв на пода в банята, стиснал тубичка секундно лепило в ръка. Гилмор го използвал, за да запуши ноздрите си и да запечата устата си. Некрологът му не беше единственият, свързан с Джейкъбс, който Бри откри в интернет, но само тук чувствахме, че смъртта е настъпила като резултат от действията на пастор Дани.