До Кати Морс.
Отново ми се доспа въпреки силния черен чай. Отдадох го на текста, който автоматично течеше на лаптопа. Оплаках се на Бри, че макар и полезна, функцията „автоскролинг“ може да докара човек до хипнотичен транс.
— Миличък, ако ми позволиш да перифразирам Ал Джолсън95, още нищо не си видял. Догодина „Епъл“ пуска на пазара таблет с революционни… — Преди да довърши, се разнесе едно „бип“ и текстът престана да се превърта. Тя погледна екрана, където един ред се открояваше в червено. — Виж ти! Даде ми това име, когато започвахме.
— Какво? — попитах аз, имайки предвид кой. В началото ѝ бях казал само няколко имена, в това число и на Кон. Джейкъбс твърдеше, че брат ми се е оправил заради плацебо ефекта, обаче…
— Почакай поне да кликна върху адреса.
Наведох се, за да гледам. Отначало изпитах облекчение: разбира се, че не беше Кон. После изстинах от ужас.
Некрологът от вестник „Уърлд“ в Тулса беше на Катрин Ан Морс, трийсет и осем годишна. Неочаквана смърт. „Опечалените родители молят тези, които обичат и помнят Кати, вместо цветя да изпращат дарения на нестопанско сдружение «Активна превенция на самоубийствата». Тези дарения са основание за използване на данъчни облекчения.“
— Бри — казах аз, — дай да се върнем на миналата седмица и да проверим…
— Знам какво да правя, затова не ми пречи — скастри ме тя, но забеляза как съм се гипсирал. — Добре ли си?
— Да — отговорих, без да знам дали е истина, или е лъжа. Спомнях си как преди много години Кати Морс се беше качила на сцената на „Портрети с мълнии“ — хубавица от Оклахома с оръфана дънкова пола, под която се подаваха загорели крака. „Всяко хубаво момиче носи положителен заряд“ — каза тогава Джейкъбс, но междувременно зарядът на Кати беше станал отрицателен. В некролога не се споменаваше за съпруг, въпреки че на толкова хубаво момиче едва ли са му липсвали обожатели. Не пишеше нищо и за деца.
„Може да си е падала по жени“ — помислих си, но не ми се вярваше.
— Заповядай, сладурчето ми. — Бри обърна лаптопа, за да виждам по-добре. — Същия вестник.
Заглавието беше: „ЖЕНА СЕ ХВЪРЛЯ ОТ МОСТА САЙРЪС ЕЙВЪРИ“. Кати Морс не оставила предсмъртно писмо и скърбящите ѝ родители били силно озадачени: „Все се чудя дали някой не я е бутнал“ — казваше госпожа Морс… но според статията това било изключено, макар че не се обясняваше защо.
„Правил ли го е друг път, господине?“ — беше ме попитал господин Морс през 1992, след като с юмрук беше разцепил устната на моя стар Пети.
„Да, сър. Да, сър, убеден съм, че го е правил.“
— Няма как да си сигурен, Джейми. — Бри докосна рамото ми. — Шестнайсет години са много време. Причината може да е съвсем различна. Може да е научила, че има рак или друго нелечимо заболяване. Нелечимо и с ужасни болки.
— Той е бил — отсякох. — Знам го и мисля, че вече и ти го знаеш. Повечето му опитни свинчета се чувстват добре, но някои си отиват от бомба със закъснител в главата. Бомбата на Кати Морс дълго е тиктакала и накрая е избухнала. Още колко такива бомби ще избухнат през следващите десет или двайсет години?
Страхувах се, че в главата ми също е заложена бомба, и Бри сигурно се досещаше какви мисли ме безпокоят. Не знаеше за Хю, защото не беше моя работа да ѝ разказвам. Призматиката не се беше повторила след онази вечер под Господния шатър — а и тогавашният пристъп вероятно се е дължал на стреса, — но цветовете отново можеха да изпълнят пространството около Хю и той прекрасно го осъзнаваше.
Бомби със закъснител.
— Значи сега ще го намериш.
— Иска ли питане. — Некрологът на Катрин Ан Морс беше последната капка; доказателството, което затвърди окончателно решението ми.
— И ще го убедиш да престане с всичко.
95
Ал Джолсън (1886-1950) — американски певец и комичен актьор, за времето си най-ярката звезда на Бродуей. „Почакайте, почакайте, още нищо не сте чули“ е негова реплика от филма „Джазовия певец“, която днес се възприема като символ на прехода от нямото към озвученото кино. — Б.пр.