— Ако успея.
— А ако той откаже?
— Тогава не знам.
— Ако искаш, ще дойда с теб.
Само че тя не искаше. Беше изписано на лицето ѝ. Интелигентна и млада, Бри беше подходила към задачата чисто изследователски, а любенето ни внасяше тръпка в процеса, но това вече не беше чисто изследване, а нещо далеч по-страшно.
— Няма да припарваш до него — предупредих я. — Той обаче вече осем месеца не ходи по евангелистки сборове, а по телевизията дават само повторения на седмичното му предаване. Трябва да научиш къде се е скрил от последователите си.
— Мога да го направя. — Тя остави лаптопа настрана и бръкна под чаршафа. — Но първо бих направила нещо друго, ако си в настроение.
Бях.
Малко преди Деня на труда ние с Бри Донлин се сбогувахме в същото това легло. Сбогуването ни се оказа доста чувствено, но освен физическа наслада донесе и тъга. Струва ми се, че повече на мен, отколкото на нея. Тя очакваше да заживее в Ню Йорк като хубава и необвързана делова жена. Аз очаквах да закръгля страшните петдесет и пет. Мислех си, че за мен повече няма да има бликащи от жизненост млади момичета, и се оказах абсолютно прав.
Бри стана от леглото: дългокрака и прекрасна в голотата си.
— Намерих каквото ти трябваше — каза тя, докато ровеше в чантата си върху тоалетката. — Малко се затрудних, защото в момента използва името Даниел Чарлс.
— Той е. Името не е неговото, но е много близко.
— Според мен това е предпазна мярка. Така звездите се регистрират в хотел под чуждо име или под някакъв вариант на своето, за да заблудят ловците на автографи. Наел е имението, където живее като Даниел Чарлс, което не е забранено, тъй като има банкова сметка и редовно си плаща задълженията, но понякога просто се налага да използваш истинското си име, ако не искаш да нарушиш закона.
— Конкретно за какво „понякога“ става дума?
— Миналата година си е купил кола в Покипси, Ню Йорк — нищо особено, най-обикновен форд „Таурус“, — и го е регистрирал на истинското си име. — Тя се върна в леглото и ми подаде едно листче. — Заповядай, красавецо.
На листчето пишеше: „Даниел Чарлс (Чарлс Джейкъбс, Ч. Дани Джейкъбс) — «Ключалките», Лачмор, Ню Йорк 12561.“
— Какво ще рече „Ключалките“?
— Къщата, в която живее под наем. Всъщност е цяло имение. Имение с желязна порта, ако държим да сме точни. Лачмор е малко по̀ на север от Ню Палц — пощенският код е същият. В Катскилс96, където едно време Рип ван Уинкъл играл боулинг с джуджетата. Само че — ммм, ръцете ти са ласкави и топли — тогава играта се е наричала „кегли“.
Тя се сгуши в мен и аз казах това, което с напредване на възрастта мъжете признават все по-често: че предложението ми харесва, но в момента едва ли ще мога да се възползвам от него. Сега съжалявам, че все пак не се пробвах. Като за последно щеше да е най-сладко.
— Няма нищо, писанчо. Просто ме прегърни.
Прегърнах я. Явно сме задрямали, защото, когато отново се озърнах, слънцето се беше смъкнало от кревата на пода. Бри скочи и започна да се облича.
— Трябва да бягам. Днес имам да свърша хиляда неща. — Тя си закопча сутиена и ме погледна в огледалото. — Ти кога ще отидеш при него?
— Едва ли ще е преди октомври. Хю уреди да ме замества един колега от Минесота, но той не може да се освободи по-рано.
— Непременно трябва да поддържаме връзка. По имейл и по телефон. Ако не се чуваме всеки ден, докато си там, сериозно ще се притесня. Нищо чудно да се метна на колата и да отида на място, за да проверя добре ли си.
— Недей — помолих аз.
— Обаждай се, бяло момче, и няма да се наложи.
Когато се приготви, тя дойде и приседна на леглото.
— Хрумвало ли ти е, че може би изобщо не се налага да заминаваш? Не е предвидено турне, уебсайтът му отдавна не се обновява, по телевизията вървят само повторения на шоуто му. Наскоро попаднах на един форум с темата: „Къде, за Бога, е пастор Дани?“ Дискусията беше доста дълга.
— Накъде биеш?
Тя ме улови за ръката и сплете пръсти с моите.
— Ние знаем — добре де, не знаем, но сме убедени, — че помагайки на едни хора, е навредил на други. И така да е, стореното-сторено. Но щом е престанал да изцелява по събори, значи няма да нарани никого повече. Тогава какъв е смисълът да се изправяш срещу него?
— Ако е престанал да изцелява, значи е изкарал достатъчно пари, за да продължи със следващия етап.
— Какъв етап?
— Не знам, обаче съдейки по списъка, може да е опасно. Бри… чуй ме. — Седнах и хванах другата ѝ ръка. — Някой трябва да му потърси сметка за стореното.