— Нали няма да се преуморяваш? — Стампър ме гледаше с недоверие и неприязън. „Ревнува — помислих си. — След последното турне Джейкъбс му е принадлежал изцяло и той държи това да не се променя.“ — Нуждаеш се от сили, за да работиш.
— Ще се оправя. Няма нищо по-тонизиращо от срещата със стар приятел. Ела с мен, Джейми.
Той ме поведе по главния коридор, покрай дългата като спален вагон трапезария вляво и трите дневни вдясно. Във втората дневна висеше огромен полилей, който приличаше на изоставен реквизит от филма „Титаник“ на Джеймс Камерън. Минахме през ротонда, където полираната дървесина се смени с полиран мрамор, по който кънтяха стъпките ни. Въпреки топлия ден вътре беше приятно хладно. Долових тихото бръмчене на климатиците и се зачудих колко ли ще струва охлаждането на къщата през август, когато навън ще е жега. Но щом си спомних работилницата в Тулса, реших, че разноските ще са някаква смешна сума.
Библиотеката се оказа кръглото помещение, долепено към къщата. На извитите рафтове бяха наредени хиляди книги, но недоумявах как е възможно някой да чете тук, когато пред очите му се разкрива такава красота. Западната стена беше изцяло остъклена и през нея се виждаше ширналата се долина с проблясващото кобалтовосиньо на река Хъдсън в далечината.
— Чудодейните изцеления явно вървят по висока тарифа. — Сетих се за игрището за голф в богаташкия курорт „Козя планина“, което беше оградено, за да не го сквернят хора от простолюдието като Мортънови. Някои гледки са достъпни само ако имаш много пари.
— Самата истина — съгласи се той. — Излишно е да те питам чист ли си. По кожата ти личи, че не използваш наркотици. И по погледа ти. — Така Джейкъбс ми напомни, че съм му длъжник, и ме покани да седна.
Сега, след като действително бях отишъл при него, нямах представа как и откъде да започна. Нито пък исках да ни чуе Ал Стампър — съвместяващ функциите на негов личен асистент и иконом, — който всеки момент трябваше да донесе лимонадите. Но проблемът се разреши от само себе си. Преди да измисля някаква безобидна тема за убиване на времето, бившият вокалист на „Ел-крушките“ се появи, по-сърдит от всякога. Сложи подноса с безалкохолното на масичката от черешово дърво.
— Благодаря ти, Ал — каза му Джейкъбс.
— Моля. — Говореше на шефа си, като се правеше, че не ме вижда.
— Готини панталони — подхвърлих. — Връщат ме назад във времето, когато „Би Джийс“ зарязаха трансценденталните послания и преминаха на диско. Трябват ти обаче и обувки с дебели подметки.
Той ми хвърли един поглед, който не бе твърде задушевен (или твърде християнски, ако държим на точността) и си тръгна. Няма да преувелича, ако кажа, че Стампър изтропа до вратата97.
Джейкъбс вдигна чашата си и отпи от лимонадата си. Съдейки по плаващите на повърхността парченца лимон, тя бе домашно приготвена. Съдейки по изтракването на ледените кубчета, когато той остави чашата, не бях сбъркал за паралитичното треперене на ръката му. Шерлок би ме похвалил.
— Държа се грубо, Джейми — упрекна ме Джейкъбс, обаче в гласа му се долавяха весели нотки. — Особено за неканен гост. Лора щеше да се срамува от теб.
Пропуснах покрай ушите си името на майка ми — очевидно споменато нарочно.
— Неканен или не, ти май ми се зарадва.
— Разбира се. Че защо не? Пийни си лимонада. Изглежда, ти е горещо. И малко си притеснен, ако съм откровен.
Вярно беше, но поне вече не се страхувах. Изпитвах гняв. Седях в огромна къща, разположена на голяма площ, където вероятно имаше обширен плувен басейн и игрище за голф — твърде буренясало за игра, но все пак част от имота. Луксозно пристанище за експерименти с електричеството, придобито от Чарлс Джейкъбс към края на жизнения му път. А някъде далеч Робърт Ривард се беше сврял в ъгъла, вероятно с памперс, защото ходенето до тоалетна напоследък го вълнуваше по-малко от всякога. Вероника Фриймонт пътуваше до работа с автобус, защото не смееше да седне зад волана, а Емил Клайн си похапваше пръст за десерт. Да не забравяме Кати Морс — малката хубавица от Оклахома, която сега лежеше в гроба.
„Кротко, бялото ми момче — сякаш ми пошепна Бри. — Кротко и ще се оправиш.“
Отпих глътка лимонада и оставих чашата на подноса. Не исках да разваля лака на скъпото черешово дърво — проклета масичка, сигурно беше антикварна! Добре де, може би все още мъничко се страхувах, но поне кубчетата лед не изтракаха зловещо в моята чаша. Междувременно Джейкъбс кръстоса десния си крак върху левия и ми направи впечатление, че си помогна с ръце.
97
Игри на думи.