Роден преди близо четиридесет години, Виктор Хадеон бе отгледан от така и неомъжилата се негова майка в бордеите на няколко от големите американски градове.
Жената, станала първопричина за проблема, превърнал се в основна грижа на Килбърн през последните няколко месеца, бе починала млада. И бе оставила Виктор сам на света и на превратностите на съдбата. Всъщност и тя, и баща му бяха наркомани.
„Интересно — помисли си той — колко често се сблъскваме с изоставянето в нашия живот: Хадеон е изоставен от родителите си, Маккътчън — от родината си, Джо и Макс от техните… от другите, а аз — от Бога.“
Още в детска възраст младият Виктор бе показал афинитет към онова, което бе съдено да се превърне в дело на живота му. Без никаква друга причина, прехласването по един човек, с когото не го свързваше нищо друго, освен може би съвпадението на имената, младото момче бе показало, че притежава ярък талант.
Беше започнало да чете до умопомрачение. Всичко писано за Лайнъс Йейл младши, започвайки с историята на ключарството, през развитието на охранителните системи в миналото, в настоящето и за в бъдеще. Още преди да бе навършил двайсет, Виктор си бе създал сред международните експерти по охранителни системи репутацията на изключителен специалист. Репутация, граничеща с нещо повече.
За осиновилия го баща — с гениалност.
За другите, понасящи тегобите около неговото израстване — с нещо далеч по-обезпокоително.
Каквото и да бе, то бе расло и избуявало заедно с младежа. За да се стигне до един момент, когато открито се бе заговорило за терапия, „програми“ и прибиране на „подходящо място“.
Един ден Виктор бе изчезнал.
Озовал се бе в Париж. Арестували го от „Сюрте“24 след серия смели обири с взлом в някои измежду най-богатите къщи из района на Булонския лес. Веднага попаднал в полезрението на вербовчиците от разузнавателните служби на НАТО. Предложението, което му направили, било просто и той веднага приел.
Така започнала „официално санкционираната“ му кариера.
Килбърн остави документите, които през последните няколко минути разсеяно бе чел, и позволи на мислите си да поемат собствен ход, лежейки със затворени очи. В съзнанието му бавно се оформяше пъстрата мозайка на един живот.
Нямало посолство, консулска служба, външно министерство или военна база, способни да спрат младия крадец. Уменията му, дотогава само плод на таланта, и в резултат — недостатъчно рафинирани, бързо разцъфтели под грижите на най-добрите учители на шпиони, с които Запада разполагал. Когато започнал работа за най-секретните ведомства, вече бил смятан за природен феномен.
И тогава нещо тръгнало накриво.
Външно Виктор с нищо не се променил. Останал все така спокоен, тих и вглъбен. Безпогрешно подпомагал работата на специалистите в най-тайната американска шпионска организация, чието име било известно на малцина.
Известен терорист бил намерен екзекутиран зад стените на строго охранявания си замък в Бавария.
Свален африкански държавен глава бил намерен застрелян от упор в заключено хранилище.
Американски мошеник, злоупотребил с голямо количество ценни книжа и избягал от страната, бил открит с огнестрелна рана в главата, докато се намирал под грижите на най-добрата, най-скъпата и разполагащата с най-съвременна техника охранителна компания.
След триумфалните удари Виктор изчезвал в тъмните улички на Европа. Скривал се, изпарявал се и се появявал само след повикване чрез предварително договорена частна обява в следобеден парижки вестник.
Началниците му започнали да споменават в докладните си за „вроденото ледено безразличие на Виктор към естеството на възлаганите му задачи и едновременно с това пълната му нетърпимост към всеки опит някой да надникне в личния му живот“. Съобщавали и за „засилващата му се отчужденост от екипите, с които работел“.
Но в света на тайните операции неща от рода на особености на характера и лошо отношение не се смятали за важни.
Естествено, стига работата да вървяла.
Така дошъл денят, в който Виктор не реагирал на обявата за установяване на контакт. Започнало издирване, последвали заповеди да бъде задържан при първа възможност, привикани за разпити били най-различни хора.
Само че Виктор го нямало и не само че го нямало, ами изчезнали и всички досиета с неговото име. Включително и намиращите се в компютри, достъпът до които се контролирал от сложни програми. Както и всички негови скорошни снимки.
24
Обществената безопасност — тайна полиция във Франция, съществувала до 1966 г. и преобразувана в подразделение на Националната полиция, на подчинение на вътрешния министър. — Б.ред.