Фос изсумтя неопределено, обърна се към клавиатурата и активира някаква сложна програма.
— Знаеш, че глупостите са забранени.
— Аха.
— Могат да компрометират цялата операция.
— Не, ако направиш онова, което можеш да направиш — спокойно уточни Грег.
— Ще направя каквото се очаква от мен — отговори Фос с увереност, каквато не изпитваше. — Стига ти да не издъниш нещата, докато си играете на командоси с онова хлапе. — Той замълча, за да въведе информация в сложната си програма. — Ще отнеме само няколко минути.
Грег вдигна телефона, свързан с кабел към компютъра.
— На вашите услуги, господин Бел25.
В самото сърце на най-охраняваната (не само в електронно, но и в чисто физическо отношение) база в цяла Северна Америка, в нейните тайни недра, един умиращ мъж беше в схватка с призрак от своето минало.
— Да? — отговори Секретаря на почукването.
Помощникът му отвори вратата, но остана отвън.
— Сър?
— Влез, Пол.
Младият мъж влезе и кимна по посока на телефона.
— Търсят ви по резервираната линия, сър. Прехвърлих разговора тук.
Секретаря погледна мигащата светлина и вдигна ръка, за да спре тръгналия да излиза младеж. После хвърли поглед към Килбърн.
Двамата взеха едновременно свързаните в паралел слушалки, поколебаха се за миг, после Килбърн натисна мигащия бутон.
— Тук е едно-девет-две-девет — без излишни обяснения каза той.
— Нужно ли е да се представям? — запита с безизразен глас човекът в другия край на линията.
Килбърн бе станал жертва на толкова много тъпи обаждания, откакто вестниците във Вегас бяха публикували за пръв път обявата, че вече бе престанал да се ядосва.
— Може би. Поне донякъде. Нека кажем… само за да докажете, че сте въпросното лице.
Настъпи продължителна тишина.
— Днес Смит ли се казвате, или Килбърн? — тихо се поинтересува гласът.
Секретаря замръзна, после незабавно направи жест с ръка на помощника си да задейства системата за трасиране на позвъняването.
— А как да ви наричам аз? — отговори Килбърн на въпроса с въпрос, след като удължи паузата до максимум.
— Имената не са от значение.
Секретаря трескаво следеше с поглед стрелкащите се над компютърната клавиатура пръсти на своя помощник и водещия бележки Килбърн.
— За мен са.
— Не си губете времето с опити да ме локализирате — с нескрито развеселен тон посъветва гласът в слушалката. — Взех мерки да изключа трасиращата честота от тази линия.
Помощникът кимна.
— Много добре. — Килбърн си пое дълбоко дъх. — Надявам се все пак, че е възможно да стигнем до някакво споразумение, преди нещата да излязат изпод контрол.
— Начинът, по който се развиват, напълно ме устройва.
— Точно на това бих искал да сложа край. В момента обаче имам нужда от вашата помощ.
— Съвместната ни история подсказва колко лоша може да бъде тази идея — с нескрита горчивина напомни гласът.
— Да, бяха направени грешки. Никой от нас не може вече да промени миналото, но може би е възможно да сторим съвместно нещо за бъдещето.
— А какво ще стане с настоящето?
Секретаря видя на монитора на помощника му внезапно да се появява карта на Лас Вегас. Вертикална и хоризонтална линии, пресичащи се под прав ъгъл като в окуляра на снайперист, се плъзгаха напред-назад, явно търсейки своята цел. Той погледна отново към Килбърн, но старецът бе концентриран прекалено силно върху разговора, за да обърне внимание на нещо друго, освен на слушалката в ръката си.
— Какво трябва да се случи, за да спрете онова, с което се занимавате? — зададе Килбърн най-важния въпрос.
Гласът отговори едва след кратко замисляне:
— Върнете ми предишния живот — каза накрая той.
— Съгласен съм — отговори веднага старецът. — При едно-единствено условие: че се предадете. Естествено, заедно с госпожица Търнър.
— Така ли? — насмешливо попита гласът, в който не се долавяше никаква убеденост. — Не сме ли малко големи за детски приказки?
Без да съзнава, Килбърн сви рамене.
— Сигурен съм, че разбирате правилата на играта, господин… сър. Предавате се, разпитваме ви, подписвате декларация за неразпространяване на държавна тайна, включваща всичко, което волно или неволно сте научили. Ясно е, че с това ще отпаднат всякакви разумни причини да искаме да ви отстраним.