Час и петнайсет минути след стъпването им в Разлома и час и половина след като бяха навлекли неудобните костюми, те стигнаха до края на естествената пукнатина в земната кора.
Там ги очакваше планирана десетминутна почивка.
Дишайки тежко, двамата седнаха, опрели гърбове в стената на Разлома. Никой не каза нито дума, никой не направи излишно движение. И двамата се молеха, всеки на своя бог, онова, което им предстоеше, да се окажеше по-лесно от това, през което бяха минали дотук.
С едно последно дълбоко вдишване Грег откопча един от датчиците на колана си и го вдигна високо над главата си. Държейки го с индикацията надолу, за да може да вижда показанията, той започна плавно да го върти в хоризонтална посока. Всяко помръдване на стрелката и всяка смяна на едва видимата цифрова индикация биваха внимателно анализирани.
— Изглежда окей — тихо каза той след известно време. — Как е при теб?
Лукаш повтори процедурата със своя уред към другата страна на разлома.
— Тук имам 0.003 ампера в ниския обхват.
Грег отпи глътка от тонизиращия разтвор в манерката си.
— Това е от мен. Улавяш моите играчки. От тук нататък използвай това като база.
Бяха изтекли пет минути от почивката им.
— Да се залавяме — предложи Грег и свали раницата си от раменете.
Лукаш кимна и свали своята.
Захванаха се за работа бързо, делово и с добре отрепетирани движения.
Първо извадиха комплект кухи пластмасови тръби и сглобиха от тях носеща правоъгълна конструкция с габарити метър и осемдесет на два и двайсет. После продължиха с четири дъски от фибростъкло дълги по деветдесет сантиметра, които съединиха по двойки една с друга, така че получиха две „ски“, които закрепиха с щракване към тръбната рамка. Накрая всеки извади своето тежко одеяло от зебло във формата на квадрат със страна четири метра. Благодарение на закопчалките от велкро и то бе закрепено за рамката.
Вече работеха по-бързо, усещайки, че процедурата им отнема по-дълго време, отколкото на тренировките. Всеки се хвана за своята страна на странната конструкция, после двамата внимателно я повдигнаха над главите си и я положиха върху пясъка на скритата под мрака пустиня.
Лукаш се прекръсти.
Грег погледна за последен път показанията на датчика.
Двамата излязоха от Надлъжния разлом на повърхността и мигновено се вмъкнаха под палатката на ски, която току-що бяха сглобили.
Не бяха проговорили. Лукаш провери дали одеялото напълно ги защитава от откриване с помощта на инфрачервени датчици, които биха засекли топлината на телата им, а Грег закрепи допълнителни сензори от двете страни на „палатката“. Две минути по-късно бяха приключили.
Спогледаха се изморени. Никой нямаше сили за излишни емоции.
— Готов? — късо попита Грег.
Лукаш пое последна дълбока глътка въздух и затвори за миг очи.
— „Водеха и двама злодейци — прошепна той, — за да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, разпнаха Него и злодейците, единият отдясно, другият отляво. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако ти си Христос, спаси Себе Си и нас.“ — Учестеното дишане на младежа постепенно се нормализираше, а тялото му се отпускаше. — „А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли не се боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си: но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мен, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“26 — Нова кратка пауза. — Боже мой Исусе Христе, моля те помни и бди над това недостойно циганско дете, което седи до дясната ти ръка в Рая. Амин.
— Омейн — прошепна на свой ред Грег и направи справка с датчика: — Чисто отдясно.
— Чисто отляво — потвърди Лукаш, като погледна и той.
Грег провери и сензорите, висящи пред него.
— Чисто напред. — Пресегна се и натисна един от бутоните на малкия предавател на кръста си три пъти. После сложи едната си ръка на предната тръба на рамката, а другата върху пясъка под него. Вкопа пръстите на ботуша си в дупката и кимна на Лукаш.
С добре отработени, аритмични и неравномерни движения, за да заблудят датчиците, двамата запълзяха напред, носейки старателно боядисаната защитна конструкция със себе си.
4 часа 27 минути до крайния срок