Но дори тях ги очакваха осемнайсет месеца тежка подготовка, преди да застъпят на служба.
Обучението бе толкова сурово, че отсяваше две трети от всички. Тези хора получаваха назначения по външните поделения или в някой от осемте обслужващи корпуса. Останалата една трета — каймакът на елита, малцината намерени достойни за задачата, която щеше да им бъде възложена — стигаха до тук, тайното сърце на най-засекретената правителствена база.
Базата Дриймланд.
Самата база се състоеше от четири подземни взаимносвързани корпуса. Всеки от тях бе обозначен със свое загадъчно звучащо име: „Магически операции“, „Лабиринта“, „Заслепяване“, „Въртоп“. В началото, по времето когато бе замислена, базата бе наречена „Прерийно куче“27 — едно признание на обстоятелството, че площта на подземните инсталации превишава над четиридесет пъти тази на надземните.
В годините на най-интензивно използване тук се бяха помещавали лаборатории на Комисията за атомна енергия, Министерството на отбраната, ЦРУ, Националната служба за управление при кризисни ситуации. Но това беше преди трийсет години.
Днес тук бяха останали само две от тези свръхсекретни ведомства.
Националната служба за управление при кризисни ситуации все още заемаше първоначално отделената й площ, но постепенно бе заела и прилежащите помещения, дадени преди години на Комисията за атомна енергия. А мястото, принадлежало някога на Министерството на отбраната, сега бе дом на… Всъщност само петнайсетина души извън състава на „Лабиринта“ знаеха истинското му предназначение.
Въпреки тясното им съседство и въпреки неизбежните срещи между персонала на двата свръхсекретни проекта, хората знаеха много малко за естеството на работата на другите. Така и следваше да бъде. Информираност, доколкото е нужна за работата. Сляпо съвместно съществуване.
Финалният щрих бе охранителната служба: двеста двадесет и пет мъже и жени, посветили живота си на опазване тайната на двата проекта, за същността на които никой от тях нямаше ни най-малка представа. Което не означаваше, че те нямаха своите предположения.
Осем години след като бе слязъл от борда на доставилия го тук самолет, охранителят знаеше практически толкова за базата Дриймланд, колкото бе знаел и първия ден тук.
Знаеше малко, но бе виждал някои неща.
Странни неща, които не бе поставял под съмнение, които не можеше да обясни и не би пожелал да анализира, но които бе убеден, че е призван да защитава.
Защото родината изискваше това от него.
Поради тази причина този мъж се отнасяше с насмешка, когато гледаше някои по-специални документални филми по телевизията. Смееше се от сърце на напълно сериозните дискусии с участие на академици. Клатеше смаяно глава на безразсъдните действия на левичарски организации като Обществото „Фрийдъм Ридж“.
И през цялото време бе отказвал да види истината на база на личния си опит.
А може би бе видял повече от останалите, може би би могъл да назове някои неща или да даде приблизително достоверни обяснения на други. Но в сърцето си признаваше, че всъщност знае по-малко от малцината посветени, които идваха отвън.
Понякога изпитваше горчивина от това, че неговото правителство не бе счело за нужно да го „посвети“ в свещената истина.
А друг път му стигаше да знае само, че има „свещена истина“.
Привел глава, за да се защити от отслабващия дъжд — последен напън на отминаващата буря — той отиваше към мястото, откъдето бе постъпил последния сигнал на алармената инсталация. Далечна светкавица озари хоризонта на изток и той почувства първия полъх на утринния бриз. Наближаваше.
— Дриймланд, три-седем на мястото съм — каза той в микрофона.
— Тук Дриймланд, три-седем, разбрано. — Гласът в слушалката звучеше изморено като неговия.
Бурята бе направила тази нощ по-изтощителна от обичайното. И това се отнасяше за всички.
Поглеждайки през вътрешната страна на оградата от двойно преплетена бодлива тел, той видя белите корпуси на трите хеликоптера „Чероки“, вече вдигнали се във въздуха, за да огледат пораженията, нанесени от гръмотевичната буря. Макар още да не можеше да го види, той знаеше, че някъде там трябва да бъде и патрулният хеликоптер. Пое си дълбоко въздух и се опита да си спомни кога по график трябва да излезе пак на обиколка по външния периметър на оградата.
След това насочи вниманието си към огледа на самата ограда.