Гавилан видя в очите на шефа си първата искра на зараждащ се огън.
— Аз не съм влизал в съдебна зала от години. — В гласа на Кейпърс обаче отсъстваше убеденост.
— Помисли — това е върховното изпитание за най-съкровените принципи, заложени в Конституцията ни. Приложими ли са те за всички, или не? Универсалната приложимост на личните свободи, независимо от раса, религия, цвят на кожата, житейско кредо, пол или месторождение.
Кейпърс приличаше на човек, надникнал по погрешка в неясно бъдеще. Но очите му пламтяха.
— Доктрина за универсалността — прошепна той замечтано. После се сепна, обърна се към Гавилан и изпитателно го изгледа. — Питам се дали си така убедителен и с делата, които защитаваш.
— По-добър съм — изсмя се Гавилан.
Кейпърс стана, разтъпка се няколко крачки и се върна при Гавилан.
— Ще се наложи да се запозная с твоите хора — предупреди го той.
Гавилан посочи микробуса в края на пресечката, който при подадения знак запали двигателя си.
— Транспортът ни е безплатен — каза той и поведе шефа си нататък.
Кейпърс поклати глава и го последва.
— Ангели на милосърдието — измърмори той, — и ти, Джийн Родънбъри28, слезте ни на помощ.
Двете стълби се губеха в недрата на земята. От двете страни на триметровата тръба, в която се спускаха, се виждаха алуминиеви стъпала. На всяко ниво за достъп имаше площадка и само тук те можеха да се ориентират къде се намират и какво правят.
Дотук се бяха спуснали безшумно поне към четиридесет метра — по-малко от половината дълбочина на аварийния изход. Движеха се бавно и непрестанно проверяваха за наличието на алармена система, камера за наблюдение или някакво устройство, което би могло да издаде присъствието им пред обитателите на базата.
Спираха при всеки люк към помещенията на съответното ниво. Понякога се задържаха минути, в други случаи — до половин час. Проверяваха, оглеждаха, стараеха се да установят по някакъв начин дали това не е нивото, което им трябва. Досега бяха минали през пет точки за достъп и бяха продължили надолу.
— Чисто до десет стъпки надолу — прошепна Лукаш, поглеждайки датчиците.
— И от моя страна. Продължаваме. — Грег тръгна пръв напред. — Почивка на следващото ниво.
Лукаш кимна и сам тръгна по своята половина на тръбата.
— За мен ще бъде добре дошла.
Веднага след като бяха влезли в тръбата на аварийния изход, те се бяха закачили за стъпалата, за да починат малко. Бяха се облегнали с облекчение, увиснали в мрака благодарение на найлоновите въжета и титановите куки. И едва тогава бяха почувствали в пълна степен умората от изтощителната нощ.
Лукаш веднага се бе унесъл — неизбежна последица на адреналиновото претоварване, мускулната преумора и откровения страх.
Грег обаче не си бе позволил този разкош. Висеше неподвижно и чакаше. Използва бинокъла си, за да провери стометровата тръба по цялата й дължина. Огледа внимателно люковете за достъп, разположени на седем-осем метра разстояние в дълбочина. После се отпусна и остави изтерзаното си тяло да почине. Мозъкът му обаче продължи да работи на пълни обороти.
Час по-късно започнаха да се спускат.
— Какво търсим? — пресрами се да попита Лукаш, когато Грег отхвърли първите два люка.
— Издайнически следи. Нещо, което да крещи „Стой настрани!“, за предпочитане с алени букви.
— Но и двата люка бяха обезопасени.
На което Грег бе поклатил глава.
— По най-елементарен начин. Обикновени контактни схеми, като онези, които преодоляхме горе. Колкото да съобщят на охраната, че вратата се е отворила. Нищо специално.
Така че бяха продължили да се спускат.
Грег се бе възползвал от спирането на следващата площадка, за да избърше лицето си с мека кърпа.
Бяха съблекли неопреновите костюми и ги бяха изгорили извън оградата. От всички горни екипи, с които се бяха навлекли в началото, сега носеха само ръкавиците. Чувстваха се като новородени в новите леки анцузи в защитен цвят, които бяха облекли след проникването си в базата. Вече забравяха чувството на задушаване и на удавяне в собствената си пот. Телата им се бяха изпълнили с нова сила.
28
Юджийн Родънбъри (1921 — 1991) — американски писател, телевизионен и филмов продуцент, създател и изпълнителен продуцент на сериала „Стар Трек“ (78 епизода през 1966 — 69) и неговото продължение „Стар Трек: Следващото поколение“ (1987). Продукцията, свързана с името „Стар Трек“ е донесла над два милиарда долара печалба. — Б.пр.