— И затова ти ще минеш през… Как беше? Задната врата?
Фос поклати глава, извика програма и я прехвърли по модема си.
— „Бек дор29“ в тази операционна система. Срам за тях, ако са оставили такава възможност. — Той поклати за сетен път глава със съжаление. — Не, тук няма да има нито задни, странични, предни или каквито и да е било врати. — Екранът на монитора се изчисти, после започна да се изпълва с различни вариации на безсмислени символи. — Не! — Символите на свой ред започнаха да се изчистват, оставяйки на свое място смислено съобщение. — Идеята е друга — ще атакуваме система, която комуникира със система. — Той натисна клавиш и съобщението окончателно се изчисти. — Система, която на свой ред си говори с интересуващата ни система.
Всички погледнаха текста на екрана:
Добре дошли!
Свързахте се с отдела за чужди технологии на базата „Райт Патърсън“ към Военновъздушните сили на Съединените щати.
Рутираме заявката.
Моля, въведете паролата си сега!
Фос въведе комбинация от числа, букви и думи, до която се бе добрал след едноседмично прилагане на всичките си умения на компютърен гений.
— Сега какво?
Фос не му обърна внимание. Това бе върховният момент — критичната проверка на смисъла от пожизнения му труд. Следващото съобщение на терминала щеше да означава живот или смърт.
Достъпът разрешен.
Изпускайки с облекчение дълго задържания въздух в гърдите си, възрастният мъж се обърна към Роман с изражение на триумф и облекчение.
— Сега ли? — отговори той и погледна часовника. — Остава ни да чакаме.
На четирийсет километра от тях Део се подпря отвън на стария очукан автомобил и с наслаждение запали цигара.
— Коя? — небрежно попита той.
Меган с мъка се въздържа да не се подаде от прозореца на колата и фокусира бинокъла си върху паркинга на телевизионния канал.
— По принцип белите — прошепна тя, въпреки че бяха сами, ако не се броеше циганинът шофьор. — Сините са ПТС-и, те могат да предават само до ретранслатор. На нас ни трябва станция със сателитна връзка.
Део изучаващо огледа две от колите на паркинга, спрени зад мрежеста ограда, висока метър и двайсет.
— Няма проблем — кратко заяви той и се пресегна вътре за якето си. — А ако се измъкнат по-рано, ще ги пуснем без подготовка.
Меган мрачно кимна.
— Колко остава?
— Към два часа — отговори той, като погледна часовника си. — Може би по-малко. След това пускаме кепенците за нощта. — Той огледа оживената улица. — Да опитаме ли тайландския ресторант, ако отложат?
Този път Меган си позволи да изглежда както се чувстваше — гневна!
— Как дори можеш да си помислиш такова нещо? Господи… Не знаеш ли… Представяш ли какво би означавало да чакаме… Не, те да чакат още едно денонощие?!
— Разбира се — невъзмутимо отговори професионалният шофьор. — За мен означава, че ще трябва да вечерям тази нощ, а за Грег означава, че утре ще трябва да потърси друг начин за измъкване оттам. — Той сви рамене. — Какво толкова.
Безгрижието в гласа му подейства като плесница в лицето на продуцентката. Може би защото внезапно бе осъзнала, че е започнала да мисли и да се безпокои за тези постепенно станали й близки хора, отколкото да се вълнува за съдбата на репортажа.
Мисълта я накара да потръпне и да замълчи. Всички глупости, цялата амбиция и фантазиите за световното признание, мечтите за бленуваното поемане на предаването „60 минути“ изчезнаха за един кратък миг от съзнанието й. И тя почувства, че не й пука за корупцията по високите етажи на властта, прикриването на незаконни операции, държаните в плен пришълци или хипотетичните конспирации.
Единственото, което в този момент я вълнуваше, онова, за което вътрешно се молеше, беше съдбата на катун цигани, които се бяха захванали с тази операция заради парите… и играта. Съдбата на възрастен интоксикиран мъж, който е жив само благодарение на обичта си към друг. И най-вече съдбата на двама смелчаци, които в този момент сигурно се бореха някъде в пустинята да оцелеят, макар вероятността за това да бе по-минимална, отколкото и най-великодушният бог би допуснал.
— Как… как е възможно да си такъв? — заекна тя, осъзнавайки натежалото мълчание и усещайки странния поглед на циганина върху себе си. — Та той ти е приятел!
29
От back door (англ.) — букв. „задна врата“ — хакерски жаргон за уязвимо място в дадена операционна система, позволяващо неоторизиран достъп до данните по пътя на регистриране на хакера като редовен потребител. — Б.пр.