— Бавно.
За момент Ван Нес се поколеба дали да натисне бутона на персоналната алармена система, опираща се до кърпичката в джоба му. Не го направи.
Щеше да се пита много пъти след това защо се разколеба и нямаше да намери отговора.
Избърса лицето си и се усмихна насила.
— Кой от нас ще започне пръв?
Грег свали пистолета.
— Вие! — Къса пауза. — И даже не помисляйте да ме излъжете.
Ван Нес се засмя откровено.
— Че защо? Истината е много по-объркваща.
— Вие започнете с истината, а аз ще преценя колко объркваща ще ми се стори.
Ван Нес послушно кимна.
— Откъде да започна?
— От началото.
За момент по лицето на политика премина сянка.
— Може би ще е по-лесно, ако започна от средата. — Той погледна Грег в очите. — Обещавам ви, че няма да се разочаровате. А и ще спести време.
Грег кимна.
— Добре — каза бившият сенатор и се опита да организира мислите си.
— Хайде.
Бегла усмивка премина по устните на човека, избран да стане следващ президент на Съединените щати.
— Хубаво.
20 февруари 1954
15:25
Северно от Палм Спрингс, Калифорния
Напрежението в стаята можеше да се разреже с нож. Полетът на хеликоптер, макар и без маркировка, през пустинята северно от Палм Спрингс обикновено не е причина потта да избива по куртките на военните диспечери в контролната кула на военновъздушната база Едуардс.
Диспечерите в Едуардс бяха обработили десетки подобни полети през последните няколко седмици. В това число и така наречените „засичания на НЛО“. Всъщност броят на последните рязко се бе увеличил от деня, когато ентусиастите по НЛО и разните активисти на смахнати групировки бяха обявили, че ще проведат конференция до самата ограда на базата. Обикновено стигаше едно кратко предупреждение за „нарушаване въздушното пространство на секретна авиобаза“ и въздушните туристи отклоняваха встрани, заобикаляйки полусекретния обект отдалеч.
Ако ли не… Е, нали точно по тази причина все още държаха на въоръжение и в постоянна готовност двата стари изтребителя.
Но хеликоптерът, който петте диспечера съпровождаха в момента, беше доста по-различен.
Не знаеха защо е по-различен, нямаха представа накъде отива и кой лети на борда му, но се подчиняваха на заповедта.
А заповедта ставаше още по-внушителна от присъствието на тримата съвсем сериозни мъже в цивилни костюми, дошли тук с картечни пистолети „Томпсън“. Ей така, за всеки случай.
— „Маджестик нула-нула-едно“, тук контролна кула Мурок. — Диспечерът провери екрана на радара, направи справка с официално връчената му писмена заповед и се вслуша за отговор.
— Мурок-контрол, тук „Маджестик нула-нула-едно“. Слушам ви.
Поглеждайки неспокойно към оръжието на агента до себе си, диспечерът взе микрофона.
— „Нула-нула-едно“, тук Мурок. Завийте наляво на три и поддържайте две-шест-четири. Съобщете, когато прелетите над външния радиомаяк.
— Разбрано, Мурок. „Едно-едно-нула“ завивам.
Друг диспечер, стоящ също пред радар, неспокойно колкото и първия, се опита да се концентрира върху картината на екрана. Струваше му се далеч по-лесно, отколкото да гледа стреснатите лица на колегите си.
Завършил академията само преди две години, този млад специалист по инструментално насочване бе таил надежди за разпределение в Азия, а защо не и във Филипините. Всъщност всичко друго, само не тази скапана база. Нещастието му се засилваше и от това, че го бяха разпределили на писта, встрани от изпитателния полигон Драйдън. При това положение единствените няколко пъти, когато бе видял в очи легендите Йегър и Купър30 бе в жалката лавка към базата.
Проклинайки всеки божи ден късмета си, той се бе занимавал с влудяващо скучни неща като водене на транспортни самолети, прогонване на лекомислени частни пилоти през уикендите и решаване на втръсналите му до смърт кръстословици.
До днешния ден.
На екрана му замига сигнал. Той се наведе и опря чело в конуса на зрителната тръба и в същия момент чу в слушалките си глас.
— Мурок-контрол, тук „Маджестик нула-нула-едно“.
— „Маджестик нула-нула-едно“, тук контролна кула Мурок. Чувам ви ясно.
— Разбрано, Мурок. Току-що прелетяхме над външния маяк.
— „Нула-нула-едно“, разбрахме ви. Виждаме ви на екрана. Завийте надясно до две-седем-едно. Спуснете се и останете на нула-четири-нула. Поддържайте същия курс, докато не прелетите над оградата в периметъра. Тогава Лима-Зулу ще бъде на единайсет часа и на три километра разстояние.
30
Чарлз („Чък“) Йегър (р. 1923) — американски пилот изпитател, станал първият човек преодолял на 14 октомври 1947 г. звуковата бариера с експерименталния самолет X-1 на височина 12000 м; Гордън Купър (р. 1927) — пилот изпитател, инженер по аеронавтика, служил в Едуардс до 1959 г., когато станал член на първата група от седем американски астронавти, готвещи се за полет в Космоса. Направил през 1963 г. 22 обиколки на Земята и приземил се на ръчно управление след повреда в автоматичната система за спускане. — Б.пр.