От времето преди още да бе станал Килбърн.
Точно това в крайна сметка го караше да усеща тежестта на всяка отделна година от дългия си живот.
Досущ като самотна старица в старчески дом, загледана в овехтелия фотоалбум, мъчейки се да си спомни кое е младото момиче на снимките и усещайки се още по-немощна от положеното усилие.
Временното завръщане на онази забравена част от него го състаряваше допълнително.
Караше го да се чувства — поне докато не приключеше с тази нужна интервенция — по-стар от всяко живо същество на планетата.
Изправен пред вселена от възможности…
— Господин Килбърн?
Той вдигна поглед — беше Пол, който се приближаваше към него от спрялата наблизо лимузина.
— Да, Пол?
— Четири сутринта е, сър.
— Благодаря ти, Пол.
Шофьорът кимна и седна на съседната масичка. Достатъчно далеч, за да не чува, но наблизо, за да е подръка.
Килбърн извади клетъчния телефон от джоба си, набра номер и нетърпеливо зачака да влезе във връзка.
— Рендъл.
— Здрасти, сладурче — отговори Килбърн, без да осъзнава, че се усмихва.
В чистия женски глас прозвуча учудване.
— Дядо? Ти ли си?
— Нали не прекъсвам нещо?
— Не. Влязох преди пет минути. Още съм на първата си чаша… — Тя замълча. — Но ти защо си станал в шест часа? Какво се е случило?
Той се засмя:
— Забрави ли, че съм в Ню Йорк? Тук вече е седем. — Лъжата му прозвуча съвсем естествено.
— О… Е, голям архивен специалист ще стане от мен, след като не мога да запомня толкова просто нещо. Карай… Какво има?
Той не отговори веднага, защото както винаги бе разтърсен от приликата на гласа й по телефона с този на покойната му съпруга.
— Лоши новини, мила. Няма да успея да се върна навреме за рождения ден на Ким.
— О… — Думите му я натъжиха. — Но ти не се преуморявай, моля те. Не забравяй за високото си кръвно.
Килбърн се подсмихна.
— Чувствам се прекрасно. Само съм разстроен, че ще пропусна големия й празник.
— Дядо Том, та тя е само на две! Празникът е повече за нас, възрастните. На нея й е все едно, не вярвам да ти се разсърди.
— И все пак… — Той замълча, защото в същия миг почувства остра пробождаща болка. От онези. — Виж, ще й изпратя по „Федерал Експрес“ подарък. Но искам да й обясниш, че е от мен, става ли?
Смях.
— Разбира се. Ти само се прибери по-скоро, защото знам, че това наистина ще я зарадва. — Ново засмиване. — Дядо Плюшен мечок наистина ще й липсва.
— Веднага щом мога, Джули.
— Виж, шефът ми току-що пристигна. Имаш ли нещо друго?
— Целувки на всички.
— И на теб.
Той прекъсна връзката, извърна лице настрани и тайно от шофьора избърса сълзата от окото си.
— Господин Килбърн?
— Да? — Отново беше старият Килбърн.
— Попаднах на следа.
Килбърн кимна и се обърна към него.
— Слушам те.
— Уредът представлява ехолокатор. Свръхчувствителен. Изключително сложен. И най-вече уникален. Ако допуснем, че е бил изработен в този район на света, казаха ми, че има не повече от пет места, където би могло да стане. Ще разполагам със списъка след десетина минути.
Килбърн кимна.
— А вторият екип?
Шофьорът направи жест в посока на двамата мъже, стоящи до лимузината.
— Пристигнаха, докато говорехте по телефона, сър.
— Да се надяваме, че ще се окажат по-надеждни от последния комплект — въздъхна Килбърн и с усилие се изправи.
— Да, сър — притече се да му помогне шофьорът.
Килбърн се приближи до двамата.
— Две правила — каза той без предисловие. — Първо, никакви пистолети, освен ако не е абсолютно задължително. — Мъжете мълчаливо кимнаха. — И второ — продължи инструктажа си Килбърн, обръщайки се към лимузината, — не оставяйте свидетели.
Фактът, че е свидетел, беше последната мисъл, вълнуваща Грег, докато се отдалечаваше от модерния блок. В момента имаше съвсем други проблеми.
Навсякъде бъкаше от полицаи, започвайки от Грейвсенд и в целия периметър около сградата.
Най-досадното бе, че не разполагаше с транспорт. Део едва ли щеше да успее веднага да се изплъзне на преследващите го полицаи, а на Грейвсенд след залез-слънце таксита просто не припарваха.
Точно последното обстоятелство бе и най-непосредствената му грижа. Тази така сполучливо назована улица8 наистина бе в лош квартал, а се налагаше да я извърви по цялата й дължина. Знаеше от личен опит какво представляват пънкарите, спотайващи се из тъмните входове. Млади хищници, дебнещи от засада поредния непредпазлив малоумник, решил да мине за по-напряко точно оттук.