Грег прекрасно знаеше колко лесно могат да бъдат победени разните алармени системи и датчици, така че бе взел допълнителни мерки. Това бе неговият резервен вариант, предвиден за моменти, когато се случеше най-лошото. Тази система бе проектирана да се задейства само когато някой действително влезеше у дома му, т.е. беше неоткриваема отвън.
Винаги когато се отвореше някоя от вратите на къщата, компютърът регистрираше събитието и задействаше видеокамерата, контролираща конкретната врата.
В специалния файл беше записано, че системата се е задействала три пъти. Първият и последният бяха неговото излизане сутринта, когато бе тръгнал за „удара“ и пристигането му преди малко. Така че извика данните за втория случай.
Той пусна видеофайла и на екрана се показа спалнята на стария. Фос лежеше на леглото си с полуотворени (или може би полузатворени) очи и иначе силните черти на лицето му бяха размити от маската на предизвикана от наркотичен ступор безчувственост. Останките от тортата бяха размазани върху възглавницата под главата му.
Грег въздъхна и изключи монитора.
Този път вече насочи цялото си внимание върху куфарчето и набързо изпразни от него откраднатото от четирите апартамента. Без да се вглежда в изваденото върху писалището съдържание, той отнесе куфарчето в складовото помещение до работилничката. Едва когато се залови да изважда и пренарежда оборудването, поставяйки всеки уред и инструмент на мястото му, той забеляза липсата на ехолокатора.
Смръщи се озадачено, възстанови последователността на събитията и се досети, че го е забравил при бягството си от скривалището зад бара.
Нещастник!
Колко скъпоструваща грешка.
Може би дори фатална, ако полицията съумееше да открие следите му по уреда. Слава богу, че много преди това да се случи, той щеше да се намира далеч от тук, успокои се Грег и излезе обратно в работилничката.
Сега вече можеше да се концентрира върху откраднатото. Захвана се да инвентаризира плячката, съзнателно игнорирайки трите неща от втория сейф на Кери.
Ударът се бе оказал доста по-добър, отколкото бе смятал досега. Малко над тридесет хиляди долара в наличност, четиридесет и пет хиляди долара в ценни книжа на приносител, бижута на стойност над двеста и петдесет хиляди долара (следователно около седемдесет и пет хиляди долара, ако ги пласираше на свестен посредник или повече, ако ги демонтираше и продадеше камъните и обкова поотделно) и други дреболии, струващи… хм, примерно още поне петдесет хиляди долара.
Значи двеста хиляди.
Без нещата от онзи сейф.
Той прибра бижутата и скъпите джунджурии в собствения си взидан в пода сейф, скрит под мокета и затиснат с любовното ложе. Задържа банкнотите и ценните книжа. Тях, без сам да съзнава защо, сложи във вътрешния джоб на подплатеното яке, окачено на близката закачалка.
Огледа се, сякаш търсеше още нещо, което да свърши, преди да се залови с нещата от сейфа на Кери, но поради липса на нещо по-добро, отпи нова глътка от кутията мляко и се заслуша в ранните сутрешни новини, в които мъгляво се споменаваше за „загадъчна полицейска активност около луксозния апартамент на медийния магнат Джек Кери“.
След десет минути на съзнателно наложено бездействие той се захвана със съдържанието на сейфа на Кери.
Първо отвори плика, който изглеждаше като онези, в които се поставят върнати от бижутер скъпоценности, дадени за поправка.
Сложил латексови хирургични ръкавици, Грег внимателно отвори плика и плъзна съдържанието му на писалището.
Беше нещо, залято с лусит10, и закачено на масивна златна верижка.
Грег се намръщи и притегли окачената на шарнир лупа в комбинация с лампа.
Блокчето лусит беше тъничко, около половин сантиметър, широко два и половина, а на дължина достигаше седем сантиметра и половина. В центъра му се намираше дребна сребриста пластина, ненадвишаваща два сантиметра и половина на дължина.
На пръв поглед изглеждаше като парче от химикалка. Вероятно сребърно-алуминиева сплав с формата на тръбичка. Но въпреки помощта на лупата Грег едва успя да различи някакъв надпис на края, в близост до верижката, и назъбване в другия край.
— Какво, по дяволите, е това? — в пълно недоумение изрече Грег и бръкна в чекмеджето за много по-силна бижутерска лупа.
През нея се виждаше, че символите в надписа приличат на йероглифи или най-малкото представляват ситни геометрични фигури, в които на пръв поглед не се откриваше никаква логика. Назъбването обхващаше цялата периферия на тръбичката и макар Грег да знаеше, че това е много малко вероятно (или по-точно малко възможно) в пространствата между разграфяванията се забелязваха следи от някакви писти като на печатна платка.
10
Общо наименование за акрилна гума или пластмаса, която се излива в прозрачни или полупрозрачни блокчета, листове и пр. — Б.пр.