Но Меган разбираше притесненията на жената, с която разговаряше.
— Възможно е — каза тя след дълга пауза, по време на която се опита да си спомни какъв точно бе последният баланс в банковата й сметка. Искаше снахата да бъде на нейна страна. — Възможно е, в зависимост от това, каква ценност представляват документите, разбира се.
— О… естествено.
— Нека направим така: аз ще ви свържа с една от моите помощнички, казва се Бети, която ще ви зададе някои въпроси. Допълнителна информация, нали разбирате?
Тя подаде слушалката на една от студентките и я инструктира първо да разбере къде точно се намира къщата на семейство Маккътчън, а след това да прехвърли разговора в нейния офис.
В този миг дотича Трейси.
— Бюра в Мадисън, Уисконсин, и в Рокфорд, Илинойс. Горе-долу на едно и също разстояние от Шемунг.
Меган се замисли за секунда.
— Избираме Рокфорд. Вече използвахме техен екип за епизода с духовете в старата ферма миналата година. Искам резервация за следващия полет от международното летище в Ел Ей и нека някой от районното студио там ме посрещне на летището. — Последните думи изрече на път за офиса си. Трейси я следваше. — Свържи се със завеждащия новинарските емисии там. — Тя спря на прага: — Как се казваше техния канал?
Трейси направи гримаса.
— Няма да повярваш, но „УИНК“13.
Меган учудено повдигна вежди, но продължи с инструкциите:
— Обади се на завеждащия в „УИНК-ТВ“ и го накарай да научи всичко възможно за нашия майор Маккътчън. Абсолютно всичко, но без да разберат нито той, нито семейството му.
Трейси си записваше.
— Нали се сещаш, че те ще искат да им поемем разноските за всичко това — напомни тя.
Меган сви рамене и провери съдържанието на винаги готовата си пътна чанта, която държеше в офиса.
— Обещай им каквото поискат. После ще се оправим. — Телефонът иззвъня и тя седна на бюрото си: — Сега изчезвай оттук и гледай да уредиш полета. — После взе слушалката: — Бети? Аз съм. Нека сега ти обясня какво точно ни интересува.
Луксозната кола плавно се носеше в късния следобед. Леко заръмя и шофьорът предвидливо намали, знаейки каква опасност представляват в подобно време разлетите по пътя петна масло. Той фиксира скоростта на сто километра в час и в същия момент клетъчният телефон до него тихо иззвъня.
— Клайн. — Пауза. — Веднага. — И подаде телефона на човека на задната седалка. — За вас, господин Килбърн.
Килбърн въздъхна, остави настрана кръстословицата, която решаваше, и взе слушалката.
— Килбърн… да… напълно съзнавам… Естествено… И кога… — Дълга пауза. — Разбирам. — После прекъсна връзката и подаде обратно сгъваемата слушалка на шофьора. — Пол?
— Да, сър?
— Кога според теб ще пристигнем в Шемунг?
Шофьорът направи справка с часовника си.
— След около час и половина. Приблизително.
— Нека бъде по-скоро, ако обичаш.
Шофьорът кимна и плавно ускори на сто и двайсет километра в час.
Нощният полет до Чикаго, а след това прекачването за кратко на машина с турбовитлов двигател, който се оказа по-стар даже и от демодирания самолет, с който беше летяла, измъчиха Меган до такава степен, че краката й се подкосяваха, когато най-сетне кацна на летището в Рокфорд. Настроението й ни най-малко не се подобри от отсъствието на посрещач от „УИНК“. Десет минути по-късно — благодарение на двете гневни обаждания по телефона — водещият на нощната програма вече товареше пътната й чанта в багажника на колата си.
— Господи, колко съжалявам — изрече с внимателно модулирания си глас мъжът, чиято прическа изглеждаше като навеки застинала пластмасова отливка, — но цяла нощ не сме мигнали.
— „Не сме“? — въпросително повдигна вежди Меган.
— Директорът на новините, аз, двама от репортерите ни и други двама сътрудници на хонорар.
Меган беше впечатлена от усилието, което тези хора със скромните си възможности се опитваха да положат.
— Оценявам труда ви.
Мъжът сви рамене:
— След допълнителното финансиране за използването на нощния сателитен канал за връзка, всички ние с удоволствие оставаме през нощта. — Той се насочи към изхода на паркинга и й се усмихна.
Меган неспокойно му се усмихна в отговор. И се зарече да поздрави Трейси за изобретателността… преди да й откъсне главата.