„Виктор изглежда не така добре адаптиран социално, както останалите деца на неговата възраст. Показва неспособност да сподели истинските си чувства, дори в рамките на обичащо го семейство. Умен е, тестовете показват интелект на ниво гений. Въпреки това, оценките му са средни и всичките му учители са единодушни, че влага нищожна част от онова, на което е способен. Лесно изпада в пристъпи на гняв и избухва при всеки опит някой да надникне в онова, което за него е право на лично съществуване. В стресова ситуация е склонен да губи интерес, дистанцира се и започва да действа автоматично. Има препоръки момчето да бъде подложено на терапия или да бъде включено в специална програма за развитие.“
Последното, естествено, бе останало само пожелание.
Малко след осемнайсетия му рожден ден, на деветата година от идването му в семейството на ключаря — това семейство никога, нито за миг не можа да стане негово семейство — малкото момче се превърна в младеж и взе съдбата си в своите ръце.
И изчезна.
Беше твърдо решен да научи истината или лъжата за въпросите, които го измъчваха в нощните му кошмари. Нощите, през които спомените от Грейвсенд авеню се смесваха с физически болезнените психотични, психеделични17 образи на порутени предградия. И когато безлики създания — дълбоко в себе си подозираше, че това са отражения на самия него — крещяха в лицето му: „Кой съм аз? Защо съм сам?“.
9.
Декорът не би могъл да бъде по-удачно подбран, дори ако се намираше в Холивуд.
Сенаторът се бе подпрял на дървен кол от оградата, носещ по себе си следите на времето, и не криеше, че се чувства комфортно в износените джинси, избелялата риза от трико и лентата на челото в цветовете на американското знаме. Зад него се простираше леко хълмиста ливада, из която лениво преживяха няколко бели и черни крави. Готов сюжет за снимка с предварително известен надпис от една дума…
„Америка!“
Конят пъхна любопитно глава в кадъра и Ван Нес го потупа по шията.
— Мен да питаш, и на него му се иска да го показват по телевизията — каза той добродушно. — Май се е метнал на господаря си.
Ван Нес се усмихна, но не на факта, че се бе наложило да наемат дресьор, който да научи животното да прави каквото се иска от него в нужния момент. Развеселяваше го наивността на повечето представители на американската преса.
— Демократ ли е или републиканец? — попита някой от групата журналисти пред него.
— Прилича ли ви на слон18?
Петимата репортери и придружаващите ги оператори сервилно се засмяха.
— Ами — каза Ван Нес след дълбока въздишка, — да караме нататък.
— Решихте ли кой ще ви партнира в кампанията?
Ван Нес повдигна вежди.
— Не знам още, но ще трябва да е в състояние да посъживи конгреса.
— Президентът нарече предлаганата от вас данъчна схема смехотворна. Как ще реагирате?
— Като се има предвид, че единствените данъци, които този човек признава, са от тип „А“ — атаки срещу бедните и хората със средни доходи в тази страна — аз съм склонен да приема неговия коментар в духа, в който е направен: тъпоумен опит да се атакуват нови идеи, които не са излюпени от приятелите му на Уолстрийт.
— Какво ще ни кажете за разследването по случая „Кери“ и неговото закриване?
Ван Нес не отговори веднага. На лицето му се появи изражение на задълбочен размисъл… достойно за един истински президент.
— Радвам се, че повдигнахте този въпрос. — Той се поколеба за момент, но сякаш почувствал мига, в който камерите го дадоха в едър план, разкърши рамене и се изправи: — Както знаете, тази кампания е посветена на Джек Кери. На неговата памет и на вярата му, че най-добрите дни на Америка не са зад гърба ни, а тепърва предстоят. И че някъде пред нас ни чака слънчево място, до което можем да се доберем, стига само да протегнем ръка… Със смъртта на това чудовище — убиецът мафиот Пикаро, онези от нас, които познаваха Джек, вече могат да започнат да се сбогуват в душата си с него. Безкрайно съжалявам, че властите не успяха да заловят изверга навреме, за да спестят даването на още свидни жертви. Говоря за невинни хора като Бети и Луис Маккътчън и самоотвержената телевизионна продуцентка Меган Търнър. Фактът, че те трябваше да умрат, да паднат от ръката на този продукт на организираната престъпност, е най-страшната присъда за нашата система.