— Идваш отдалеч. Но те чака още по-дълъг път.
— Да.
— Роден си без име на баща, но сам си отхвърлил името, което са ти дали. Приел си друго, а с него и… друг живот. — Тя направи пауза. — Името не е Лайнъс.
Този път мъжът наистина се усмихна, но само за секунда.
— Продължавай.
— Бил си в компанията на лоши хора и си вършил лоши неща заради тях. Виждам смърт и болка да те съпровождат неотклонно. — Нова пауза. — Бил си платен убиец?
— Не… — Поколебаване. — … не точно.
Ласло понечи да стане от стола, но Роман сложи тежката си ръка на рамото му и го спря. Опитваше се да проникне през рошавата коса у невчесаната брада на посетителя. Искаше да зърне очите му през слънчевите очила.
— Почакай — прошепна той.
Баба Петеркеш обърна нови три карти този път в долната част на схемата.
— Това е твоето настояще — обясни тя и разгледа новообърнатите карти. — С теб са постъпили несправедливо. И ти носиш известна вина за случилото се. Сякаш… като че ли по-малкото зло, което носиш у себе си, е привлякло върху теб друго, по-голямо. Други хора… двама, не трима, разчитат на силата ти в това изпитание. — Тя го погледна и този път в погледа й сякаш имаше съжаление. — Срещу теб са се подредили могъщи сили. — За миг гласът й прозвуча неуверено. — Но те вече не виждат в теб заплаха. — Ново поколебаване. — Само че бъркат. — Обърна следваща карта. — Вече две луни… — Поредна карта. — … две луни и полумесец, може би десет седмици, но не повече от това, ти бягаш. — Тя сложи ръце върху вече откритите карти. — Не е от страх. От предпазливост?
Мъжът кимна.
— До теб стои един човек — не ти е баща, но е баща, който е болен. Нещата не се развиват добре за него. — Тя вдигна поглед. — Този мъж, който не е твой баща… картите казват, че той бавно умира, но от собствената си ръка. Възможно ли е това?
— Възможно е.
— Ако е наркоман, да кажем — прошепна Роман от другата страна на огледалото.
Баба Петеркеш поклати глава.
— Моля се Бог да има милост и да дари с изцеряващата си любов твоя… приятел. — Тя пак насочи вниманието си към картите. — И още някой има, изглежда като… да, това е жена.
— Има.
Тя кимна.
— В нея гори огън. Тя не се вълнува от нищо — от справедливост, отмъщение или разплата. Единственото, което търси, е… — Обърна нова карта и додаде: — … признание. И е застанала на твоя страна само заради него, заради минималната вероятност да го намери.
Ъгълчетата на устата на мъжа се изкривиха в подобие на усмивка.
— А третия?
— Приятел. На него можеш да се довериш. Човек, който е дошъл от Изтока и който живее само заради тръпката.
Роман се усмихна, свали ударника и направи знак на Ласло да се отпусне.
— Део Хартунян — каза той.
Мъжът, нарекъл себе си Лайнъс, посочи към центъра на подреждането.
— Какво е бъдещето ми?
Тя погледна картите в средата. После обърна онази, отляво на геометричния център.
— „Окото на Египет“20. Права… — Пауза. — Това означава измама, голяма измама. Нещо много опасно, срещу което си решил да се изправиш. — Насочи внимание върху съседните карти. — Би могъл да го направиш и сам. — Тя го погледна право в очите. — Но знай, че не бива да го правиш. За да се справиш с него, каквото и да е то, трябва да разчиташ на всичко, което имаш. И на още нещо.
— За което и съм дошъл — неясно измърмори той.
Тя неуверено протегна ръка над картата, вдясно от центъра.
— „Краля на чашите“… — Погледна го. — Лошо място за тази карта. Означава, че съдбата ти, жизнената ти сила, е свързана с тази на друг. — Откровено изплашена, тя обърна картата в центъра. — Бенци Йоска! — Лицето й беше мъртвешки бледо.
— Йонка. Какво е това? — Гласът на мъжа беше спокоен, но личеше, че полага усилия да се сдържа.
— „Магьосника“, легнал на дясната си страна — отговори тя. Дишаше тежко, сякаш въздухът не й стигаше. — Легнал настрани не е на хубаво. Легнал надясно… никак не е хубаво. — Тя поклати глава, дълбоко объркана. — Никога не съм виждала тази карта в центъра. Това е много лошо… но и много странно.
— И какво означава?
Старата жена не му отговори веднага. В продължение на няколко минути тя задълбочено разглеждаше картите.
— Просто няма смисъл. Възможно е да се случи така, но… — Гласът й бе спаднал до шепот. — Твоето благополучие не е в този свят. Не е и в съседен свят. То е в различен свят. Много странно! Досега не бях виждала картите да… — Без да довърши, тя го погледна: — Има и още нещо.