Инстинктът й подсказваше да излезе в ефир незабавно. Да направи публично достояние документите, с които разполага, и да разкаже за събитията, на които лично бе станала свидетел. Да се свърже по спътника с най-близкия клон на „УИН“ и да излъчи за цял свят известните й факти!
Но излъчените на следващия ден новини бяха променили това й решение.
Историята за някакви убийци на мафията, опитващи се да прикрият скандал с половинвековна давност, бе толкова абсурдна, толкова некадърно скалъпена, очевидна измислица, че тя бе възприела като удар готовността, с която хората я бяха приели.
Дори „УИН“ бе заявила: „… Именно действията на мафията през Втората световна война бяха обект на подготвяния от госпожица Търнър специален документален сериал. Сериал, който сега ще продължи в памет на жената, повярвала, че тъмните сили, стоящи зад организираната престъпност, трябва да бъдат наказани. И да платят както за престъпленията си днес, така и за злодеянията си в миналото“.
— Дявол да ви вземе! — бе изкрещяла тя срещу телевизора. — Не можете просто така да ме погребете! Ще видим какво ще кажете, като се появя на екрана!
— Дали наистина не могат? — Грег я бе наблюдавал от другия край на стаята. — Действително ли вярваш, че след всички тези убийства, след Маккътчън, Кери и един бог знае колко още, те ще те оставят ей така да излезеш в ефир и да ги унищожиш? — Той горчиво се бе изсмял. — Мила госпожице, та те ще те смачкат като дървеница между чаршафите.
— Но ако ме покажат на живо…
— Кажи го на Осуалд21. — И той бе подхвърлил на масичката пред нея копие от документите. — Прочети отново. За да опазят разгласяването на това, те ще направят всичко. Ако не те убият, тогава ще намерят уважавани професионалисти, известни със своята „почтеност“, които да те обявят за ненормална, след което ще свършиш в лудница.
Меган бе поклатила глава на думите му.
— Моите хора ще ми повярват. Особено след като имам това в ръцете си — бе повдигнала тя купчината документи от масичката.
Което бе накарало Грег отново да се засмее.
— Хартия, искам да кажа копия на копия на предполагаеми документи.
Меган се бе замислила за миг.
— Бих могла да ги заведа в…
— Базата по растениевъдство? Да, давай! — Убеден съм, че точно това ще намерите, ако изобщо те оставят да заведеш някого там. И с удоволствие ще ви разведат да разгледате как разни специалисти прекарват живота си в събиране на материал, за да селектират по-красиви видове цветя, които да галят окото на американеца върху моравата пред дома му. — После бе замълчал, загледан в пода, концентриран в някаква терзаеща го мисъл. — Освен това, има още нещо…
— Какво още? — бе го попитала тя обезкуражено.
А той бе вдигнал поглед и изучаващо я бе изгледал.
— Ако ти се покажеш жива и здрава, тогава същите хора, които несъмнено ще те спрат, ще се досетят, че най-вероятно и аз съм жив. — Той бе пристъпил към нея. — А точно това е нещо, което не съм готов да позволя да се случи.
За пръв път Меган бе почувствала, че се страхува от мъжа, който я бе спасил.
— Какво в такъв случай ми остава? — бе го попитала тя с внезапно спаднал глас.
И тогава се бе случило нещо странно. Абсолютно неочакван момент в нескончаемата поредица от изненади. Грег се бе усмихнал.
— Когато един ден най-сетне настъпи моментът да възкръснеш от мъртвите — бе й казал той развеселено, — поне го направи подобаващо.
— Кое?
— Възкръсването, естествено — бавно бе додал той. — Публикувай документите, приведи свидетелски показания, а след това им покажи Джо и Макс!
Думите му я бяха накарали дълго да мълчи, неспособна да издаде звук. Накрая бе измънкала неубедително:
— Това едва ли е възможно.
А Грег бе свил рамене.
— Тепърва ни предстои да разберем дали е така — простичко бе отвърнал той. — Само че решението трябва да вземеш сега.
— Но за какво съм ви аз?
— Ами — търпеливо й бе обяснил Грег, — ти знаеш как е започнало всичко, може би са ти известни и други факти, за които ние дори не подозираме, а бихме желали да научим. А Джо и Макс — които и да са те — са само лост, средство за постигане на целта. Или по-скоро ще ги превърнем в това средство. И тогава, аз ще имам нужда от платформа… — Той се замисли, търсейки правилната дума. — … от обществен форум, който да ми позволи да преговарям. Или поне да внуша заплахата, че ще преговарям от такава позиция… — Готвеше се да каже още нещо, но замълча. — Независимо от това — продължи той след малко с нисък, страховит глас, все едно говореше Студения на младини, — пред теб има две възможности. Да дойдеш с нас. Да ни помогнеш… — Той изтегли пистолета от колана си, запъна ударника и го насочи в главата й: — Или да умреш тук и сега!
21
Ли Харви Осуалд — предполагаемият убиец на Джон Кенеди, застрелян от Джек Раби пред телевизионните камери. — Б.пр.