Момичето се усмихна и се приближи по-плътно до него.
— Обзалагам се, че сте видели доста неща.
— Да-а.
Тя мина напред, не пропускайки шанса да се докосне до него.
— Оттук?
— Ами… някои нощи позволяват да се навлезе частично в долината.
— Наистина ли? — Думите му видимо я развълнуваха. — Боже, колко опасно! И възбуждащо — не пропусна да допълни тя.
Роман хвърли поглед на момичето, усмихна се и застана до Грег.
— Магда скоро ще научи всичко, каквото има смисъл да се знае — засмя се той. — Вероятно още преди да сме слезли от тази гадна опалена планина. Казах ти, че си струва да я повикаме от Кливланд.
Грег свали камерата от очите си и бръкна, за да направи нещо в чантата.
— Надявам се.
Роман се премести между чантата и останалата част от групата. Целта на прикритието бе някой да не види апаратурата, с която се бяха качили тук.
— Има ли нещо?
Грег изправи гръб и кимна към пустинята в краката им.
— Долу е истинска джунгла.
— Какво точно имаш предвид?
— Ще трябва първо да прекарам телеметричните данни през компютъра на Фос — сви рамене Грег, — но отсега знам, че засякох електромагнитен фон на детектори за движение, микровълнови датчици, снифъри22 за амоняк и още няколко неща, на които дори аз не съм се натъквал досега.
Макар да беше опитен крадец, циганинът поклати глава.
— Тези снифъри на мен нищо не ми говорят.
Грег бе насочил вниманието си към мъжете в джипа.
— Голяма досада — обясни той. — Почти е изключено да ги заблудиш. — Метна през рамо дръжката на сака и бавно тръгна към групата. — Три са живите същества, които отделят амоняк. Прилепите вампири, маймуните и човека. Маймуни тук едва ли ще се отбият, а доколкото ми е известно и прилепите вампири не идват толкова далеч на север. Така че ако снифърът се задейства… — Гласът му заглъхна и в съзнанието на двамата изплува една и съща картина. — Предполагам, че чувствителността им позволява да засекат човек от двайсет метра разстояние. Само по потта.
Роман поклати глава.
— Някой определено не иска да ни пусне през предния вход.
— Случва се — кимна Грег и се отдалечи.
Когато половин час по-късно всички тръгнаха да слизат от хълма, Магда само дето не беше яхнала щастливия гид. Грег ги следваше от разстояние. Изчака всички да се скрият зад завоя, спря, и се обърна към скритата под маранята военна база.
— О, Лайнъс, Лайнъс… — прошепна той. — Мисля, че дори и ти би се гордял.
Няколко часа по-късно Роман спря колата си пред запуснат склад в южен Лас Вегас. Младеж по джинси и фланелка с инициалите на Университета на Лас Вегас се приближи към тях. Надникна небрежно в колата, после се наведе през спуснатия прозорец на шофьора.
— Да имаш огънче, приятел?
Роман поклати глава.
— Не пуша.
Мъжът сви с безразличие рамене посочи с брадичка таблото.
— Ами запалката?
— Повредена е.
Това изглежда му допадна, защото той кимна и се отдалечи с все същата небрежна походка, с която бе дошъл.
Миг след като изчезна зад ъгъла, голямата метална врата на гаража се вдигна.
Роман изгаси фаровете и внимателно навлезе в тъмното пространство, зейнало пред тях. Вратата се спусна без забавяне и в следващата секунда мощното осветление над главите им се включи с характерния звук на изхвръкнала тапа.
Голямото вътрешно пространство на склада беше разделено на три секции.
До вратата имаше пет коли от различни марки. Стари, очукани, невзрачни. Део, с двама зачислени му помощници, ги подлагаше на подробен технически преглед.
Средната част бе разделена на клетки, работни отделения и импровизирани заседателни помещения с карти, разпънати на пода. В специално сепаре имаше огромна маса, върху която бяха нахвърляни може би стотици фотографии на най-различни обекти. Тук работеха над десетина души, до един ангажирани с различни дейности — анализиране, планиране, описване и обучение.
Последната и най-малка трета секция беше преобзаведена в жилищна площ, където възрастни жени готвеха, кърпеха дрехи и гледаха деца.
Почти цял месец бе потрябвал на Роман, за да събере този екип от цигани специалисти. Беше разгласено в Ню Йорк, Кливланд, Детройт, Чикаго, Милуоки, Лос Анджелис и Сан Хосе — основните места с концентрация на циганско население в Америка. Специалисти по фалшифициране, майстори измамници, взломаджии катерачи по сгради, джебчии, прелъстители, стратези планировчици — всеки, който бе добър в нещо, бе известен за сформирането на екипа.
22
От sniff (англ.) — душа, подушвам; в конкретния случай технически жаргон за датчик за конкретна миризма. — Б.пр.