— Джейн Грешам издирва ръкопис, който според нея една от прапрабабите ни може да е получила от Уърдсуърт. Дойде у нас заедно с някакъв тип, неин колега, преди баба ми да беше изстинала, преструвайки се, че иска да поднесе съболезнования. Но това, което всъщност я интересуваше, бе дали баба ни е оставила някакви стари документи. Брат й — който е директор на началното училище във Фелхед — беше разговарял с баба ми по същия въпрос в деня, когато тя почина. Вероятно помага на сестра си.
— Все още не разбирам какво значение има това — каза Ригстън, започнал да губи интерес.
— Помниш ли Джими, по-малкия ми брат? Барабаниста? — Ригстън кимна и Алис продължи: — Те двамата с Джейн бяха приятели като деца. Срещнаха се сега на бдението за баба ми. Снощи вечеряха заедно. Джими се прибра след полунощ, а когато му съобщих за смъртта на Еди тази сутрин, изглеждаше наистина шокиран. Каза, че Джейн Грешам имала списък на хората, които биха могли да притежават ръкописа. Първа в този списък била баба ни, следващото име било на Тили Суейн, а след нея бил Еди Феърфийлд — Алис замълча и загледа изпитателно Ригстън. — Е, не считаш ли сега, че в това може да има нещо съмнително?
— Странно е, съгласен съм. Но наистина ли се опитваш да ме убедиш, че Джейн Грешам обикаля областта и избива старци, за да се докопа до някакъв стар ръкопис?
Алис сви рамене.
— И аз не знам какво да мисля, Юън. Знам само, че членовете на нашето семейство измират един подир друг, и ми се струва, че е редно да се поинтересуваш от тази работа.
Докато бяхме все още на кораба, съумявах да упражнявам властта, полагаща се на капитан. Но щом стъпихме на сушата, екипажът се вкопчи в убеждението, че занапред никой няма да има право да се държи като техен господар. Започнаха да се възприемат като своеобразна поземлена аристокрация на Питкеърн, а някои откриха у себе си и нуждата да потискат ближните си, за да се насладят докрай на придобитата власт. Тази склонност се прояви най-силно у Куинтал и Маккой, те имаха обичая да бичуват туземните си прислужници при най-малък повод. Те не можаха да си вземат поука от съдбата на Блай — не можеха да разберат, че такова жестоко и несправедливо отношение може да накара хората напълно основателно да се обърнат срещу тях. Колкото и да се опитвах да ги убедя, че това тяхно поведение е и ненужно, и може да предизвика нещастие, те не пожелаха да се променят. Започвах да се боя за всички нас, затова и реших да взема необходимите предпазни мерки.
34
Мобилният телефон на Джейн зазвъня в момента, когато излизаше от „Гибсънс“, и тя трепна виновно. Добре поне, че не зазвъня в залата с ковчега на Тили. Извади телефона от раницата и погледна дисплея. Изписалият се на него телефонен номер й беше непознат. Съществуваше само един начин да узнае кой я търси. Набра номера и вдигна телефона до ухото си.
— Ало?
Плътен мъжки глас заговори официално:
— Доктор Грешам? Доколкото разбрах, искате да разговаряме? Като се има предвид, че връзките между мобилните телефони не са особено сигурни…
Джейн разбра, че се обажда Чука, и инстинктивно се озърна, за да се убеди, че никой не я наблюдава. „Да благодарим на побърканата госпожа Галагър“.
— Благодаря, че се обаждате. Трябва отново да поговорим по въпроса, който обсъждахме миналата седмица.
— Отново? — човекът отсреща се позасмя, което я уплаши много повече от всякакви скрити заплахи.
— Решението, което избрахте, като че ли създаде нови проблеми — каза Джейн, подбирайки внимателно думите си.
— Така разбрах и аз.
— Сега нашата приятелка отказва да разреши проблема си по най-очевидния начин, защото се чувства обвързана от лоялността си и настоява и вие в никакъв случай да не предприемате нещо подобно.
— Струва ми се, че ви разбирам. Никой от нас не би желал да разговаря с Уилям, нали?
Споменаването на това име стъписа Джейн. Защо Чука ще й говори за Уърдсуърт? Трябваше да мине малко време, за да направи правилната асоциация — Уилям, Бил, Стария Бил10.
— Да, идеята е приблизително такава — отвърна тя предпазливо.
— Нашата приятелка е близо до вас, нали?
Как ли съумяваха професионалните шпиони да поддържат такива тайнствени разговори? Джейн се чувстваше напълно безпомощна, сякаш се беше озовала в море, пълно с акули.
— Да, но не съм сигурна, че това ще продължи дълго — отвърна тя, надявайки се, че той ще схване мисълта й.